В навечерието на Деня на народните будители: Как младите хора да разберат, че четенето те прави по-силен и по-успешен!
Спаска Тарандова и Даниел Ненчев са гости в новия епизод на рубриката на БНР „Вдъхновяващи“ по темата – „Дигитални умения и модернизиране на библиотеките“
В Нидерландия преустройват библиотеки с ескалатори, кафенета, киносалони и пространства за игри. В България модернизацията върви бавно, а четенето и медийната грамотност стават все по-важни в свят на дезинформация и алгоритми.
Може ли библиотеката да прилича на мол, без да загуби най-важното – знанието? В Нидерландия вече експериментират с подобен модел: библиотеки с ескалатори, кафенета, киносалони, пространства за игра и места за подготовка на уроци. Идеята е те да се превърнат в живи обществени средища, които привличат хората не само с книгите, но и с възможностите за общуване, учене и творчество.
„В Холандия наричат библиотеката Living Room of the City – дневната на града“, каза Спаска Тарандова, изпълнителен директор на фондация „Глобални библиотеки – България“, в рубриката „Вдъхновяващи“ на БНР. По думите ѝ там инвестират сериозно в обновяването на библиотеките, защото разбират, че ролята им далеч надхвърля съхраняването и заемането на книги.
В някои нидерландски библиотеки пространствата са организирани така, че посетителите да могат да четат, да гледат филм, да играят, да участват в дискусии или да работят по домашните си. Има тихи зони за учене, места за срещи и възможности за различни занимания.
„Това е съвременно средище, което те забавлява, образова, социализира. И всъщност тогава ти учиш по-добре, тогава и книгите ти стават интересни“, обясни Тарандова.
Според нея библиотеката трябва да бъде пространство, което привлича хората чрез дейности, които вече харесват, а постепенно събужда и любопитството им към четенето и знанието. Пример за това е културното пространство в Бургас, което съчетава библиотека с кафене, изложбена и дискусионна зона и интерактивен кът за деца.
Информацията не е познание
„Темата за библиотеките е неразривно свързана с начина, по който хората получават и осмислят информацията, коментира в рубриката „Вдъхновяващи“ на БНР Даниел Ненчев, журналист, водещ на предавания, автор на книгата „Идеи без граници“, ръководител на отдел „Стратегическо развитие“ в БНР, като даде за пример и промените в медийната среда през последното десетилетие.
„Социалните мрежи и алгоритмите променят начина, по който хората се информират. Информацията достига до тях бързо, но често е трудно да се провери достоверността ѝ, а съдържанието се подбира според предишните им интереси и реакции.
Тези процеси са свързани с с разпространението на дезинформацията и с понятието „постистина“, придобило широка обществена употреба през 2016 г. Информацията и начинът, по който се информираме днес, са ключови за начина, по който взимаме решения за собствения си живот“, подчерта той.
Според журналиста традиционните медии продължават да имат съществена обществена роля, защото професионалната журналистика изисква проверка на фактите, подготовка и редакционна отговорност.
„Почтеният журналист идва подготвен с данни, когато говори пред микрофон“, каза Ненчев.
Според него в условията на дезинформация хората трябва да бъдат особено внимателни откъде получават информация, кой им я поднася и дали могат да разграничат фактите от манипулацията.
Четенето като умение за свободен избор
Според Спаска Тарандова от съществено значение е връзката между четенето, речниковия запас и способността да разбираме света. Според нея проблемът не е само в това колко книги четем, а и дали осмисляме информацията и можем да я приложим в реални ситуации.
„Информацията не е познание. И това е най-важното нещо, което искам днес да кажа. Познанието е информация плюс ценности“, изтъкна Ненчев, цитирайки медийният експерт и преподавател Георги Лозанов.
Според Спаска Тарандова последните резултати на българските ученици по четене са тревожен сигнал. Според данните значителен дял от 15-годишните не достигат минималното равнище на четивна грамотност, необходимо за разбиране и използване на прочетеното.
„Да не стане така, че младежите да разполагат с 2500 думи речников запас и да се върнем във времето, в което нашите пра-пра родители са комуникирали с черти и резки…надявам се, че не.
Това ще има последици и за обществения живот. Човек, който трудно разбира текст, по-трудно може да прецени достоверността на твърдения, да сравни различни позиции и да вземе информирано решение“.
Според Тарандова четенето развива способността за самостоятелно мислене и дава устойчивост срещу манипулации. За разлика от безкрайното скролване и кратките видеоформати, то изисква съсредоточаване, разбиране и осмисляне.
Модерната библиотека не е просто място, в което се пазят книги. Тя е пространство за срещи, знания и общност – и една от възможностите хората да се научат да мислят критично, да разпознават манипулациите и да вземат самостоятелни решения.
Децата се учат от родителите си
Навиците за четене и разумно използване на дигиталните устройства се изграждат още в семейството, единодушни са Тарандова и Ненчев:
„Когато детето вижда, че родителят чете вкъщи, то е по-склонно да прочете книга“, каза Тарандова.
По думите ѝ не е достатъчно възрастните да настояват децата да четат, ако самите те прекарват свободното си време пред телефоните. Важно е родителите да четат заедно с децата, да разговарят за историите и да създават среда, в която книгите са естествена част от ежедневието.
Тя предупреди и за ранното предоставяне на смартфони на малки деца, особено когато липсва контрол върху съдържанието и времето пред екрана. Според нея училището не може само да компенсира навици, формирани в семейството още преди постъпването в първи клас.
Дигиталната среда често насърчава бързата консумация на съдържание, без да оставя достатъчно време за размисъл. Затова четенето, разговорите и умението да се задават въпроси са важна част от изграждането на самостоятелна личност, допълви Даниел Ненчев.
Българските библиотеки имат нужда от инвестиции
В България също има примери за обновени библиотеки, които привличат нови публики. Тарандова посочи библиотеката в Бургас като добър пример за модернизирано пространство, което работи до по-късно и предлага условия за учене, работа и четене.
Но според нея промяната в страната върви бавно и често зависи от възможността отделните библиотеки да кандидатстват по проекти. Необходимо е по-устойчиво финансиране и ясни стандарти за библиотечно-информационното обслужване.
„Библиотеките не са само книги, а и възможност за социализация, за комуникация и за формиране на групи от хора, които дискутират проблеми, които ги свързват, подчерта Тарандова.
„Не ние само да казваме, резултатите са такива и такива, а тези резултати, тази тенденция може да бъде обърната, като се направи една добра връзка между образованието и библиотеките, които при нас са част от културата.
Има държави, в които библиотеките са в системата на образованието при нас. Има държави, в които също са елемент от културните министерства.
Защо още не е въведен Стандарта за библиотечно-информационно обслужване
„В България ние имаме 43 библиотеки. Имаме 27 регионални, 16 общински. Те правят тези стъпки, за които говорихме, но бавно, защото им трябва непрекъснато да защитават някакви проекти, за да обновят зоната за тинеджери, да обновят зоната за децата, да обновят читателските пространства за възрастни.
И всичко става с много бававни стъпки. Много сложен е проблемът с читалищните библиотеки. Те са много.
Пък и те са елемент от неправителствена организация. Всъщност читалищното настоятелство решава дали ще има библиотека, или няма да има библиотека, дали ще се използват парите, за да се закупят 100 нови книги, или ще бъдат използвани за други дейности на читалището.
Имаме примерно може да кажем, че имаме 50-150 много добри читалищни библиотеки, но при наличието на 2800 страната става много трудна мрежата за реформиране.
И аз никога не мога да обясня на нашите международни партньори, защо ние имаме толкова много на брой регистрирани библиотеки, а имаме толкова малко ползватели и толкова малко заета литература, коментира още Тарандова.
И още:
„Когато едно читалище не може да отдели 100-200 евро за да купи 30 книги за тази година, кой ще дойде? Това, когато е системно, години наред разчитат само на дарения, ама тези дарения могат да не отговарят на профила на читателите в даденото населено място?.
Нашата система има нужда да се реформира изначално и ние като асоциация професионална много пъти водим този разговор с Министерство на културата и освем едни обещания, към момента нищо не се променя. Като финансиране, като програми.
Искаме да се въведе Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който е утвърден 2015 година, след приемането на Закона от 2009 година. И до ден днешен този стандарт не се въвежда.
С издателите сме правили многобройни предложения към Министерство на културата, към Комисията по култура.
В Стандарта има заложени колко е книгоосигуреността на глава от населението. Последните ни изчисления определяха между 10 и 12 милиона лева за книги и периодични издания да се отделят за нови книги в библиотеките според броя на населението. В малките населени места могат да се въведат мобилни библиотеки – библиобуси, както е на много места по света, посочи още Тарандова.
Медиите трябва да свързват книгите с живота
Даниел Ненчев обърна внимание на обществената мисия на медиите и необходимостта те да достигат до различни поколения чрез съдържание и формати, съобразени с новите технологии.
„Ние трябва да сме на нивото на изискванията на новите технологии“, посочи той, като даде за пример подкастите и използването на социални платформи за популяризиране на културното наследство и архива на БНР.
Според Ненчев не е достатъчно една книга да бъде представена единствено по повод излизането ѝ. Важно е тя да бъде поставена в контекста на съвременността и да се обясни защо има значение за хората днес.
Така културната журналистика може да излезе извън рамките на информацията за нови заглавия и да поставя въпроси, които засягат обществото. Същият принцип важи и за обществените медии, чиято задача е да създават съдържание за деца, тийнейджъри, възрастни хора и различни общности.
Знанието трябва да се развива и след училище
Спаска Тарандова акцентира още върху връзката между достъпа до информация, научната грамотност и развитието на обществото. Според нея образованието не бива да се ограничава до усвояването на знания в училище и университета, а трябва да подготвя хората да следят промените в света и да разбират съвременните процеси.
Тя посочи необходимостта от по-актуално учебно съдържание, научна журналистика и специализирани предавания, които да помагат на публиката да разбира теми като миграцията и развитието на науката.
„Трябва да работим много в посока да има научна журналистика, да има подготвени наистина специализирани предавания, които да информират хората, да ги карат да се замислят, те сами, ако трябва, да проверят нещо, да прочетат нещо допълнително“, заяви Тарандова.
По думите ѝ образованието трябва да насърчава самостоятелното мислене и любопитството, а не просто възпроизвеждането на готови знания. Тя сподели и впечатленията си от работата със студенти, които имат нужда от повече увереност да изразяват мнението си и да участват активно в дискусии.
Критичното мислене в епохата на изкуствения интелект
„Огромни са предизвикателствата пред обществото в условията на бързо развиващи се технологии и изкуствен интелект. Технологичните промени изпреварват способността на хората да ги осмислят и да се адаптират към тях.
Има риск хората да се превърнат в пасивни потребители на съдържание, вместо да развиват собствена преценка. В този контекст четенето, образованието и културата са важни не само за натрупването на знания, но и за изграждането на автономни граждани, способни да проверяват информацията и да вземат самостоятелни решения, коментира още Тарандова.
Тя призова за общи усилия на родители, учители, библиотекари, университетски преподаватели и медии, така че младите хора да получат необходимите знания и ценностна основа за живота в един все по-сложен свят.
„Достъпът до книги и съвременно знание не е само културен въпрос. Той е свързан с качеството на образованието, гражданската активност и способността на обществото да се ориентира в света. А съвременните будители са хората, които превръщат тези ценности в реални обществени каузи – зад тази кауза се обединиха Ненчев и Тарандова.
„Будител на годината“ – хората зад обществените каузи
В навечерието на Деня на народните будители – кампанията „Будител на годината“ на БНР насочва вниманието към личности, които работят за обществото чрез културата, науката, образованието и подкрепата за хората в уязвимо положение, посочи Данел Ненчев.
„Сред номинираните е Юрий Вълковски за работата му с читалищата като местни средища на културата, общуването и обществените инициативи. Друг пример за съвременно будителство е работата на Любов Костова за популяризирането на науката, инициативите за деца и хора в неравностойно положение, както и дейността на хора на словото и изкуството.
Хора, които можем да кажем в истинския смисъл на думата, че са будители, защото успяват на полето на словото, на общуването, на културата да правят онази грижа за човека, която днес е изключително необходима“, отбеляза Даниел Ненчев.
Така кампанията поставя акцент не само върху индивидуалните постижения, а и върху обществената полза от тях – създаването на пространства за знание, култура и солидарност.
Още в интервюто на Гергана Хрисчева със Спаска Тарандова и Даниел Ненчев в рубриката на БНР „Вдъхновяващи“
