България е сред страните членки на Европейския съюз, в които проблемът с базовите умения на учениците е най-сериозен на фона на общото влошаване на резултатите в Европа. Това показва новият анализ на Европейската комисия на резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците PISA за 2025 г.
Темата остава широко дискутирана у нас и към момента от директори на училища, експерти, омбудсмана, депутати и родители.
За съжаление, резултатите от PISA не дават повод за радост. Те не просто са ниски, а се влошават с всяка изминала година, каза експертът Люба Йорданова.
„В момента сме на най-ниското ниво, откакто България участва в PISA, в сферата на четивната грамотност и на математическата грамотност. И тук проблемът не е толкова, че учениците се затрудняват с най-високите две нива — пето и шесто. Проблемът е, че голяма част от тях не могат да овладеят функционалния минимум“.
За България има още един специфичен проблем, на който Организацията за икономическо сътрудничество и развитие набляга при всяко издание на PISA — големите неравенства.
„ОИСР измерва разликата в резултатите на учениците, които са от най-горните социални слоеве по социално-икономически статус, и връстниците им, които са от най-ниските социални слоеве. В България тази разлика е над 100 точки, което се равнява на учебни години разлика. Също така много голяма част от разликите в резултатите на учениците се обяснява с това в кое училище са попаднали. Това е двойно повече от средното за страните в ОИСР. Eдна образователна система е добра, когато ученикът получава качествено образование във всяко училище, без значение от финансовите възможности на неговите родители„.
България е получила препоръки за промяна в четири посоки. Първата са учебните програми. Втора — училищата, които имат най-големи предизвикателства, да получават повече ресурс, включително и мотивирани учители. Трета — да се търси съпричастността на родителите. Четвъртата препоръка е новите технологии да се използват за учене, а не за разсейване.
На тази база стъпват законодателите, за да направят своите предложения. Според Николай Денков дисциплината и санкциите са важни, но като втора стъпка. Първата е образованието да стане интересно.
„Това е начинът — направи го интересно и тогава ще им светнат очите, ще им щръкнат ушите, както казваме, и ще се опитат да разберат за какво става дума и защо им е полезно.
Децата са различни, затова трябва да се оценява индивидуалният напредък и само където е абсолютно необходимо, например ако трябва класиране за гимназии или университет, тогава да се търси сравнение между децата по, разбира се, доста по-прецизирани критерии. Защото иначе ние убиваме тази любознателност“.
Пълната забрана на социалните мрежи според акад. Денков е неприложима.
„Категоричните забрани, включително това, което във Франция предложиха, според мен е неправилно. Няма да работи, ще доведе само до обратен резултат. Децата ще научат, че винаги можеш да преодолееш всяка забрана, защото де факто е така“.
Омбудсманът Велислава Делчева обобщи оплакванията, които получава
„Според родителите повече учебен материал не означава автоматично по-качествено образование. Детето има нужда от време за четене, за движение, за творчество, за общуване, за сън, за почивка. Не трябва да оставяме на заден план и учителите. Трябва да започнем да говорим и за условията, при които те всъщност работят с нашите деца. Всички сте запознати и с недоволството на родителите от необходимостта от допълнителна платена подготовка за тези изпити и необходимостта от повече безплатни извънкласни занимания в училище, достъпни за всички деца“.
Според омбудсманът обществото вече е готово за промяна. Промяната обаче не може да се напъха в съществуващата рамка, предупреди Мариета Георгиева, бивш училищен директор и бивш заместник-министър на образованието.
„Не е възможно един човек, влизайки срещу 26 деца, да осигури тази индивидуална лична подкрепа, от която всяко дете има нужда — да обърне внимание, да окаже индивидуална подкрепа, да намери най-правилната задача за детето, пък дори и за групата деца“.
С реформи на парче няма да стане, предупреди и училищният директор Диян Стаматов, а колегата му Асен Александров заговори за реалните проблеми от името на учителите.
„Не си спомням — даже ще се зарадвам, ако получа жалба, че не възпитавам у детето критическо, аналитично мислене, работа в екип. Такава жалба няма! Жалбите са, че нещо по математика не е предадено и т. н. Всъщност родителите какво искат – в четвърти клас на НВО децата да имат добра оценка и да отидат в седми клас в някакво училище, елитно. Докато не променим чрез системата мечтите на родителите и изискванията към училището, много ще ни е трудно да направим някакви реални реформи“, каза Стаматов.
Александров настоя да се промени системата за обучение на учители в университетите. Друг директор, Ивайло Шагелов, пък поиска да се намали административната тежест върху учителите.
„Хиляди механизми, хиляди планове, хиляди документи, които трябва да се спазват, защото някъде нещо е написано. Второто е социалните мрежи — пак на базата, че нещо се е случило в социалната мрежа.
Има много родителски организации. Оставете ни да работим! Казвам го в прав текст: оставете ни да работим. Преди малко погледнах в „Школо“ поредното предложение как да се оптимизира работата по еди-кой си предмет, ама колегата е специалист по него. Той е завършил методика, педагогика. Той знае учебната програма, знае целите, които са заложени“.
В търсене на решение шефът на Регионалното управление на образованието в София Елеонора Лилова предложи:
„Бихме могли всички да се обединим около опита на Сингапур. Още през 2024 година ние видяхме това на практика — как са създали на едно място учебни платформи с цялото знание, което съществува, учебни предмети, по науки, но самата платформа има такива функционалности, че тя се персонализира, което е твърде различно от индивидуалния подход, и ние трябва да се поучим в тази посока. Персонализирането е свързано с различния темп на изучаване, с различните интереси, с различната любознателност на децата“.
Лилова представи и друг, по-приложим към момента вариант.
„Обединяването на науки — може би и това може да бъде надграждане на учебната програма, тъй като знаем, че доста от предметите преповтарят знания.
