50-ото Народно събрание бе поредното, което не успя да приеме Закон за насърчаване на доброволчеството. България е единствената страна в ЕС, която няма такъв нормативен акт. Според доклад на „Евростат“ едва 14% от младежите в България участват в доброволчески дейности – близо двойно по-малко в сравнение със средното за Европа.
Мария Тончина: Нямаме традиции на доброволчество
Законът за доброволчеството регламентира статута на доброволците при участие в спасителни действия, за да могат доброволците да бъдат защитени от некоректни работодатели. Законът описва какви са правата и задълженията на доброволците. Формулира се какво е краткосрочно и дългосрочно доброволчество, въвежда се и опцията за сключване на писмен договор, както и въвеждане на доброволческа книжка. Нормативният акт би трябвало да осигурява инвестиции в обучението на доброволци и безопасна среда за работата им, но основната цел е да се насърчи доброволческата дейност в страната.
Скорошно социологическо проучване показва, че само 34% от българите са участвали някога в доброволческа инициатива. Според представители на доброволческия сектор все по-малко млади хора проявяват интерес към безвъзмездната работа в полза на обществото. Не липсват изключения. Такъв положителен пример е Радостина Йорданова, доброволец във Видин към най-голямата хуманитарна неправителствена организация – БЧК.
„Доброволчеството не е загуба на време. Трябва да има желание, нищо друго не се изисква. Някои смятат, че е скучно. Не е скучно“, разказва тя.
БЧК: Обучението по първа долекарска помощ може да започне още в детската градина
„Да си доброволец към Младежкия червен кръст дава не само знания, но и опит, нови запознанства, умения. Има неща, които не се учат в училище, а само тук“, споделя своите впечатления от доброволческата дейност на днешните млади хора Галина Йорданова, главен специалист към БЧК – Видин, координатор на местната структура на младите червенокръстци. Йорданова е категорична, че демографската криза и намаляващото население на града дават своето негативно отражение.
„За съжаление тези, които напускат училище, напускат Видин и отиват да учат в големите градове. След тях идват нови млади, малки доброволци и тази бройка се задържа, но би ми се искало да има повече.“
23-годишният Ивайло Петков от Видин има вече над 10 години опит в доброволческа дейност. Придобитите умения са се оказали спасителни дори за неговия живот, когато един ден се оказал с критично затруднено дишане.
„Мечтата ми беше да се науча да спасявам човешки живот. Като малък аз самият щях да се удавя. Един човек, който след години се превърна в мой инструктор и ментор във водното спасяване, той ме спаси. Тогава си казах – един ден ще стана спасител. В съвременния свят наблюдавам тенденция на уронване на цялостната ни морална система. Хората са увлечени от материалното. Не мога да се примиря с това. Направи нещо, което да е полезно и за другиго, освен теб!“
Дебатът за български Закон за доброволчеството тече от близо 20 години. В Народното събрание вече отлежават три различни законопроекта, но нито един от тях не стигна до пленарната зала в 50-ия парламент.