понеделник, 4 март, 2024 година.

„Архитектурата може да е съучастник или противник. Преди хората трябваше да преодоляват вътрешната си съпротива, за да влязат в една община. Ние показваме сгради, които те приканват да влезеш и чиято архитектура може да се нарече третият учител, защото архитектурата наистина може да променя хората – споделя кураторът на Музея за модерно изкуство „Луизиана“ в Дания Кйелд Кйелдсен и пояснява: – Първите учители, които оказват въздействие върху едно дете, са родителите му, собственото семейство. Вторите са педагозите, а третият учител е заобикалящата архитектура.“

Ако се вслушаме в тези думи, а те достигнат до по-широк кръг хора – проектанти, архитекти и урбанисти, сегашният облик на градовете у нас би могъл да започне да се променя, спомагайки за подобряване на средата, в която живеем.

Анета Славова със своя 40-годишен професионален опит като архитект и 20 години като преподавател признава, че в самото начало на кариерата си в голяма проектантска организация не оценявала значението и мисията на градоустройството, но бързо разбира, че именно тя е в основата на това съответното публично място или жилищен район да бъде предпочитано място от хората.

„Аз на много места съм се опитвала да инициирам студентски уъркшопи, и един от тях беше интердисциплинарен със студенти по архитектура, дизайнери в Националната художествена академия, музиканти, ландшафтни архитекти, урбанисти – спомня си архитект Славова в интервю за Радио България. – Бяха ни дали една задача „София играе“. Беше през 2016-2017 година и целта беше да се потърси нов подход към детските площадки. Да импровизираме със студентите как тези детски площадки да станат за всички възрасти, а не само за най-малките. Тоест да ни е хубаво, да ни е приятно да усещаме как неусетно ще се раздвижим и ще се посмеем.“

„Ключовата тема и философия в архитектурата е създаване на среда, а не редене на къщи и на улици и на парцели. Това не бива да се случва в образованието на архитектите“ – допълва още тя.

Затова, неслучайно, тя решава да възстанови една стара традиция, започната от нейния съпруг архитект Стефан Попов в създаденото от него първо в България Експериментално учебно дизайн студио за разработка на нови ефективни методи на преподаване на архитектурно проектиране в Университета за архитектура, строителство и геодезия. Както студиото, така и професор Попов вече ги няма, но споменът от практиката на студентите там в продължение на 11 години не избледнява, а Анета продължава да получава запитвания кога и как ще се възстанови тази работилница. Такава се случва отново през 2020 година.

„Много неща са се променили, но методиката стои непокътната. Промени се стереотипът, начинът на живот на поколения. Промени се философията на всяка една типология публични сгради – в градоустройството, в жилищните сгради, така че тази промяна, съчетана с методиката, която дава решение как да проследим, да създадем един проект и каква нова философия да вградим в него като настройка. Това е новото, което Archplay предложи – убедена е Анета. – Затова думичката play, тоест играта в архитектурата, ме предизвика най-вече да помисля как да организирам едно такова образователно събитие в лятната ваканция, защото то не пречи на образователния процес в университетите, и студентите имаха право да избират дали да идват или да ходят по моретата или на други места, където да почиват.“

Следва ново прекъсване, което ще продължи до лятото на тази година, когато желаещите отново ще могат да се докоснат до знанията за различното лице на архитектурата в настоящето, когато тя трябва да е по-скоро съучастник, отколкото противник на хората.

Снимки: Archplay Academy