България има нужда от системен политически консенсус, за да се излезе от кризата. Хората виждат, че не влияят на процесиите. Нещо се случва във върхушката и хората отказват да го легитимират това, защото никой не ги търси, коментира политологът Атанас Радев в интервю пред БНР.
Разпадът на най-старата партия – БСП и на най-трайния политически субект от 1989 г. – ДПС, показва симптом от протестите от 2020 г. – „завладяната държава“, посочи той.
И обясни, че гражданското общество и „имунната ни система“ е притъпена към корупционни схеми, „каквото и да се извади – сараи, убит и т. нат., не ни прави впечатление и не намира енергия, която да вдигне протести“.
Партия „Да, България“ решава дали остава в ПП-ДБ
Според политолога появата на двете ДПС-та на изборите ще има оздравителен ефект за либерали и социалисти.
За евентуално разцепване на ПП-ДБ на ПП, ДСБ и ДА, България Атанас Ганев коментира:
„Това ще затвърди тезата, че идеологът в ПП-ДБ е Христо Иванов, ако след оставката му се разделят, означава, че спойката е той. Според мен, ако ПП-ДБ се разделят, те тласкат електората си в друга посока и може да бъдат разочаровани, а не да търсят адекватните решение. Защото това означава търсене на адекватни кадри и да привличат местни организации. В момента те са мост. Говорейки за 51-ото НС, е добре да има сериозен разговор за общ системен консенсус и в случая ПП-ДБ са били управляващи с ГЕРБ-СДС и с ДПС, и с БСП, и ИТН. Ако имат този разум, могат да бъдат моста между различните формации, тъй като са ориентирани към центъра.“
„Да, България“ решава дали остава в ПП-ДБ
За обединението в ляво той коментира, че е притеснен за политическия ни елит, защото нямат никаква връзка с проблемите на българските граждани.
И препоръча на левите да се обърнат към младите хора, които са в ляво, които са били в Европа и са работили в европейски институции.
Атанас Радев припомни, че президентската институция е натоварена с висшата политика. А Радев е прекроил разговора вместо да има диалог за стратегическите приоритети на страната и да има визия.
„През 1990 година имаше Кръгла маса и натиск от улицата. Ситуацията не е идентична, но има своите сходства, защото сме на преломен етап и трябва да изговорим какво се случи и какво правим“, допълни политологът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл на страницата на БНР.
