понеделник, 15 април, 2024 година.

26 хиляди са новодиагностицираните всяка година със злокачествено заболяване у нас

Официална среща на тема „Заедно срещу рака в България и в Европа“ събра на кръгла маса в Народното събрание главния изпълнителен директор на Европейската организация за борба с рака Майк Мориси, пациентски организации, медицински дружества, водещи медици, политици и народни представители. Събитието се проведе под патронажа на г-жа Росица Пандова – Йовкова, народен представител от ПП-ДБ и член на Здравната комисия към НС.

„Трябва да създадем силни партньорства и стратегии за борба с рака в България, защото 200 000 са хората с онкологични заболявания в нашата страна, което прави 2,5% от населението, и всяка година се новодиагностицират 26 000 души. Ние сме единствената държава в ЕС с възходящ тренд на смъртност от ракови заболявания“, заяви г-жа Пандова.

Кръглата маса бе открита от зам.-министъра на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски с думите:

„България създаде своя План за борба с рака до 2027 г., представи го в Брюксел през 2023 г., където бе харесан от европейските ни партньори, но все още Планът не се изпълнява. Надеждите ни са Антираковият план да помогне за ранното диагностициране и ранна интервенция на онкологичните заболявания. А това ще стане, когато започнем да залагаме основно на профилактиката на раковите заболявания. За радост тази година най-голямо увеличение на бюджета на Здравната каса е за извънболнична помощ и за профилактика“.

Доц. Михаил Околийски: Осигурени са 12 млн. лв. за скрининг на HPV вируса при жени между 20 и 30 години

Към 160-те участници във внушителното събитие призив отправи проф. Васил Пандов – член на Здравната комисия на НС:

„Нужни са незабавни мерки за профилактика на раковите заболявания, за рязкото увеличаване на ваксиналното покритие с ваксина срещу HPV и свързаните с тези вируси ракови заболявания, както и за масово прилагане на ДНК тестове за диагностика на високорисковите за рак папилома вируси.“

Д-р Александър Симидчиев от Здравната комисия на НС обърна внимание на фалшивите новини, които насаждат антиваксинални настроения.

„Това не са просто фалшиви новини, а системна дезинформация, целяща да възпрепятства демократичния процес в страната ни. Държавите, които допускат „шумът в системата“ да е по-голям, плащат с живота на своите граждани. Всеки от нас трябва да докаже, че животът е ултимативна ценност. Затова здравната система трябва на първо място да предотвратява раковите заболявания, на второ място рано да ги диагностицира и ефективно да ги лекува“.

Народният представител Валентин Тончев – председател на Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество – акцентира върху ролята на гражданското общество за увеличаване на ваксиналното покритие срещу онкогенните типове човешки папилома вируси (HPV). Г-н Тончев посочи, че липсва публична информация за това какво правят институциите, за да обърнат тренда на увеличена заболеваемост и смъртност от ракови заболявания.

„И тъкмо пациентските организации ни сигнализират за проблемите в здравната система, за недостатъчни реформи или липса на адекватни мерки. Те съобщават и за липсата да финансиране и достъп на пациентите до генетични тестове за биомаркери на различни видове рак. А тези тестове са условие за прилагане на съвременните таргетни терапии в онкологията. Тази година на НЗОК е предложено да заплаща 12 туморни биомаркери, но в крайна сметка те не са били включени в рамковия договор между Българския лекарски съюз и НЗОК“, съобщи г-н Тончев.

Представителката на УНИЦЕФ за България Кристине Дебройне обърна внимание на рака на маточната шийка (РМШ):

„В комбинация от ваксиниране с ранен скрининг и лечение ракът на маточната шийка може да се елиминира. В България обаче от РМШ всеки ден умират по две жени – това са отнети животи на майки, отнето детство на техните деца“.

Необходимостта да се постави борбата с рака на дневен ред пред политиците в България е високата заболеваемост от онкологични заболявания и ниското ниво на профилактика в нашата страна. Ракът в България е на второ място като причина за смърт. Заболеваемостта е 422.4 на 100 000 души население, като повече от половината от всички заболели умират – 245.33 души на 100 000. Докато в Европейския съюз при по-висока заболеваемост от рак смъртността е по-ниска – 242,24 души на 100 000. Тези данни намират своето обяснение на фона на големия процент от населението с вредни навици, които са рискови фактори за рак – 28.7% е делът на пушачите в България при 18.4% в ЕС, както и високата средна консумация на алкохол във възрастта от 15 години нагоре – 11.2 литра годишно. Това говори за липса на адекватни политики за превенция на тютюнопушенето и на употребата на алкохол.

Същевременно достъп до ваксинопрофилактика срещу HPV имат само момичета от 10 до 14 години, а ваксиналното покритие е едва 1,5% при 90% за Европа.

Липсват и национални програми за скрининг на рак на белия дроб и рак на простатата, а на скрининг за рак на гърдата се явяват една трета от целевата група.

Ограничени са и възможностите за съвременно лечение на рака поради ограничения достъп на пациентите до генетични тестове за биомаркери, които са в основата на модерните антиракови терапии. Онколозите подчертаха, че при тези дефицити няма как да се гарантира всеки пациент да получи качествена медицинска грижа. Още повече че, още не е влязъл в действие отдавна изработения Национален антираков план, а Националният раков регистър от години не се поддържа и от 2023 г. изобщо не работи.

Доц. д-р Желязко Арабаджиев – член на борда на Мисията за рака на ЕС към Европейската комисия – представи на аудиторията ролята на Мисията за рака:

„Да предоставя възможности, подходи и решения на значими проблеми на здравеопазването. Така да гарантира равен достъп на гражданите до научни постижения и иновации в борбата с рака. Мисията за рака ще оперира във всяка страна членка на ЕС чрез Национален хъб. Целта е да подобри живота на повече от три милиона души до 2030 г. чрез превенция, лечение и подпомагане на засегнатите от рак и техните семейства, за да живеят по-дълго и по-добре“.

Г-н Майк Мориси запозна аудиторията с Европейския манифест за борба с рака за 2024 г., озаглавен „Време е да се ускори ход: Заедно срещу рака в Европа“. Сред основните препоръки на Манифеста към политиката на ЕС за борбата с рака е:

· да се постигне окончателно елиминиране на ваксинопредотвратимите онкологични заболявания, сред които свързаните с човешкия папилома вирус (HPV) и с вируса на хепатит В (HBV);

· да се водят по-ефективни политики за профилактика и ранно откриване на рака

· да се решава с адекватни мерки проблемът с недостига на медицински кадри в областта на онкологията. Идеята е всички тези цели да се достигнат, като се използват възможностите на Европейския план за борба с рака със съответното финансиране и като се създаде План за действие на ЕС за решаване на проблема с недостига на работна сила в здравеопазването.

Основна тема на събитието и част от Европейския манифест за борба с рака за 2024 г. е преодоляването на кризата с работната сила, ангажирана в борбата с рака в Европа.

„Новата Европейска комисия 2024-2029 г. следва да почерпи вдъхновение от новите ангажименти на ЕС относно недостига на здравни продукти и лекарства като колективно усилие и да определи общи цели и инициативи за борба с продължаващата и нарастваща криза с кадровата обезпеченост в областта на онкологията и професиите в здравеопазването, с която се сблъскват всички страни от ЕС. В момента в ЕС не достигат 2 милиона здравни специалисти“, подчерта г-н Майк Мориси.

В онлайн включване от Брюксел г-н Матиас Висмар обясни, че една трета от медицинските специалисти са застаряващи и до 12 години ще напуснат системата, а няма достатъчно млади лекари, които да застанат на тяхно място.

„Големият проблем в здравеопазването е, че на картите на всяка страна има „медицински пустини“, в които липсват медицински кардри като цяло и в отделни специалности, както липсват и аптеки. Това обяснява големите неравенства в достъпа до медицинска грижа в големите градове и в селските райони“, обясни г-н Висмар.

Във втория панел от дискусията на тема „HPV-свързаните ракови заболявания и ситуацията в България“ бе представена дейността на Коалиция HPV за една година съществуване.

Д-р Гергана Николова акцентира върху проблемите на общопрактикуващите лекари във ваксинопрофилактиката срещу HPV:

„Ежедневно се сблъсквам с антиваксърски настроения. Парадоксално е, но страхът от ваксината е по-голям отколкото от страха от рака. Нужни постоянни информационни кампании сред родителите, защото всяка година някои от тях трябва да вземат решение дали да ваксинират своите деца срещу HPV“.

Д-р Кремена Пармакова от Министерство на здравеопазването подчерта, че една трета от родителите изобщо не са запознати с рисковете за здравето на техните деца, които носи една инфекция с HPV.

„И докато у нас се чудим как да скочим от 1,5% ваксинално покритие поне до 19%, в Австралия вече са постигнали 96% ваксинално покритие срещу HPV и вече нямат заболели от свързани с HPV заболявания, в Шотландия ваксиналното покритие е 89%, във Швеция – 88%, в Дания – 82%“, заяви д-р Пармакова.

Доц. Йорданка Узунова от Българската педиатрична асоциация обърна внимание на обучението на педиатрите в комуникационни умения и на нуждата от информационни кампании сред самите лекари, тъй като антиваксиналното говорене на лекари оказва най-пагубно влияние върху ваксинационното покритие срещу HPV.

Председателят на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз и член на Коалиция HPV проф. Радка Аргирова запозна аудиторията със златните стандарти в скрининга и диагностиката на HPV-свързаните заболявания.

„След инфектиране с HPV минават години докато се развие предраково или раково заболяване. Точно в този период трябва да се намесим с вторичната профилактика – със скрининг на онкогенни типове HPV. В България обаче няма организирана и финансирана от държавата скринингова програма срещу свързаните с HPV заболявания. Освен това използваната за диагностика цитонамазка е с 53% чувствителност и достоверност. Това означава, че всеки втори резултат не е верен. В днешно време златен стандарт в скрининга е ДНК тест за инфекция с HPV (PCR тест за HPV), който е много чувствителен и този тест трябва да се прилага поне веднъж при 70% от жените до 35-годишна възраст. А след получаване на положителен тест, трябва да има ясен алгоритъм за действие – как да се проследяват и лекуват инфектираните с високорискови за рак типове HPV, както и тези пациентки, за които има по-малък риск от рак“, обясни проф. Аргирова.