неделя, 21 юли, 2024 година.

Разговорът по националните теми доминира пред обсъждането на европейския дневен ред. За пореден път липсват лидерски дебати – това са част от основните изводи от извършеното от Съвета за електронни медии наблюдение на предизборната кампания за изминалите избори две в едно на девети юни. Близо 60 на сто от българите обаче очакват с интерес провеждането на пряк дебат между лидерите на партиите, които участват в парламентарните избори, сочат данните от социологическо проучване на „Екзакта Рисърч Груп“, реализирано по поръчка на СЕМ в периода 28 май – 6 юни сред 1050 пълнолетни в 71 населени места. Над половината от интервюираните казват, че успяват да разпознават фалшивите новини.

Данните от проучването сочат, че според 44 на сто от интервюираните социалните мрежи влияят на политическите нагласи и на политическия избор на българите, които ги ползват, а според 11% – не влияят изобщо, каза собственикът и управител на „Екзакта Рисърч Груп“ Лидия Йорданова. Относно тези 57.2 на сто от хората, които според резултатите се самоопределят като разпознаващи фалшивите новини тя уточни:

„Те са по-скоро заможни, на възраст между 30 и 50 години, висшисти, жители на градовете, на селата, с две думи – елит, който няма как да си признае, че го лъжат, мамят и че става жертва на някакви манипулации и фалшификации“.

63 на сто от интервюираните казват, че не проверяват допълнително източника на информация, когато се информират по предизборни теми от социалните мрежи.

Близо с 8 процента нарастват хората, които казват, че като цяло имат по-голямо доверие в медиите, базирани изцяло в интернет, в сравнение с традиционните медии – от 28 процента през март 2021 година, до 36,4 на сто през юни 2024 г. Директорът на дирекция „Дигитални програми“ в БНР Иво Тодоров коментира:

„Аз малко съм изненадан от това, че има спад в доверието в радиото, защото според института „Ройтерс“, радиото в Европа е медията с най-голямо обществено доверие“.

Лидия Йорданова направи уточнението:

„В никакъв случай принципното свиване на радиоаудиторията, което виждаме по време на предизборна кампания и в изборния ден, не отразява общото отношение към радиата, защото ние правим и такива изследвания и замервания – какви са предпочитанията на най-елитните. Радиата и вестниците иманенно присъстват в предпочитанията на най-образованите и водещи прослойки“.