понеделник, 22 юли, 2024 година.

Няколко думи за руския удар по най-голямата детска болница в Киев

Христо Ковачки

Фейсбук

Няколко думи за руския удар по най-голямата детска болница в Киев.
Човек свиква с всичко. За повече от две години свикнахме и с войната, която се води до нас. Свикнахме със сводките за сраженията по украинските поля. Свикнахме с новините за ракетни удари и за убити невинни хора и деца.

Психолози казват, че ако човек не свикне с ужасите, ще полудее, но това не прави войната по-нормална.

Има една забележителна книга на германския писател Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново”. Тя описва безумието на окопните битки през Първата световна война. Това е една от първите книги, която нацистите изгарят на своите клади.

Днес сякаш наблюдаваме на живо някакво безумно повторение на човешката история под името „На Източния фронт нищо ново” и сякаш това да се удари детска болница в Киев вече е нещо обичайно. Най-опасно е, когато злото стане нормално. Най-лошо е, когато злото стане банално.

Горещата войната на режима на Путин срещу Украйна и украинците отдава се превърна в студена война срещу самата Русия и руснаците. Под булото на защитата на митичния „Русский мир” се унищожава нормалността на съвсем реалното руско общество, а Русия скоростно се превръща във военизирана евразийска автокрация от Оруелов тип.
По времето на първите „covid вълни” се появи терминът „новото нормално”. Днес светът е заменил „маската на вируса с каската на войната” и „новото нормално” е някой да убие деца в една детска болница. Не бива да свикваме с „новото нормално”!

И още нещо. Това, че България е член на НАТО и Европейския съюз отдавна се е превърнало в нещо като „клише”, но трагични събития като тези в Киев ни показват по безапелационен начин колко важно е, че сме част от тези съюзи. В такива тежки турбулентни времена страната ни се нуждае от национално отговорно управление, което да продължи избрания път на развитие.

„>