вторник, 5 март, 2024 година.

Съмнения, предположения, очаквания и желание да предвидят бъдещето са владели хората преди векове, също както и нас днес. Оказва се, че и езиковите средства, с които са го изразявали, не са много по-различни от днешните, обобщава д-р Гергана Ганева, гл.ас. в катедрата „Кирилометодиевистика“ на Софийския университет.

В предаването „За думите“ тя представя изследването си върху ръкописи от Търновската книжовна школа, особено текстове на Патриарх Евтимий, и някои светски четива от епохата. Въпреки различния облик на речта, средствата са сходни.

Това е така, защото човешките езици почти не създават нови изразни средства, казва д-р Ганева. Езикът обаче така „умее“ да ги използва, че успява да изрази и назове целия видим и невидим свят.

Периодът от XIV докъм XVII век е много важен, защото тогава протича процесът на отпадане на падежите в българския език, появяват се нови глаголни времена, преизказното наклонение и т.н.

XIV век е време на духовен и културен разцвет, на усилена книжовна дейност, ръководена от ярката фигура на Евтимий Търновски, който е и много талантлив писател, реформатор на правописа и създател на книжовна школа. Тъкмо Евтимиевият правопис се разпространява в Сърбия, Влашко, Молдова и Русия с ръкописите, пренесени там от учениците на последния български патриарх, потърсили спасение от османските нашественици.

Повече чуйте в звуковия файл