неделя, 21 юли, 2024 година.

Политическата криза вече заплашва многопартийната система и парламентарната демокрация

Политическият ни елит си играе с търпението, познанията, очакванията, симпатиите, надеждите на българските граждани, като представя егоизма си за принципи, зависимостите си – за каузи, личните си битки – за идеология, а интересите маскира като аргументи.
Тази игра удължава политическата криза, която вече засяга фундамента на конституционния модел на управление – многопартийната система и парламентарната демокрация.

И това се отнася до всички представители на политическия елит – лидери, активисти, депутати, президент.

От лятото на 2020 година, когато започнаха протестите под юмрука на Румен Радев, до лятото на 2024 година, тоест до днес, шест пъти гласувахме за народни представители. На власт се изредиха пет служебни правителства (като броим и „Главчев“), два редовни кабинета и нищо – през октомври, здраве и живот, ще гласуваме за седми път, както засега се очертават нещата.

Ще гласуваме?
Или просто ще се проведат избори с още по-ниско участие?

Жонглиране с мандати и с идеи

Първият проучвателен мандат, даден на ГЕРБ, се провали след драматично гласуване в парламента. Драматично, защото катализира процеси на разделение в ДПС, за които нямаше сериозни индикации. Но ето че те се случиха, а проектокабинетът „Желязков“ – по-скоро партиен, отколкото на „споделената отговорност“, бе като ритуален танц пред твърдото ядро на Бойкоборисовата партия.

Вторият мандат предстои да бъде връчен на ДПС, но шансовете да бъде реализиран клонят към нула.
Хаосът в парламентарната група вече е налице и стои дори въпрос за нейното единство. Ако се разцепи, парламентарната фракция на Движението може и да не вземе втория мандат. Развръзката предстои.

За третия опит президентът има право да избере политическата сила, на която да го връчи. Според духа на Конституцията това може да е най-малката сила, представена в Народното събрание, но водещият принцип е това да бъде силата, която има най-големи шансове да се поздрави с успех.

Желаещи да се пробват има достатъчно.

Първи (като ученици в класната стая) вдигнаха ръка от „Има такъв народ“. След като ритна възможността да има правителство с първия мандат с тяхна подкрепа, партията на шоумена Трифонов изрази готовност да направи експертен кабинет с третия мандат. ИТН има славата на непредсказуем партньор – безпомощен, когато трябва да направи свое правителство, и разрушителен, когато трябва да свали кабинет, който друга политическа сила е успяла да създаде. На този фон предложението им да получат третия мандат предизвиква повдигане на вежди в знак на учудване.

От „Възраждане“ също не пропуснаха да се запишат като кандидати за мандатоносители, въпреки че доскоро отхвърляха и най-беглия намек, че могат да приемат каквото и да било друго освен техен кабинет – след като спечелят мнозинство, уточняваха с голямо самочувствие. Сега, след вота, партията внезапно демонстрира готовност за коалиционни отношения с всички освен с ГЕРБ-СДС и ДПС. Това е ново и скритото послание сякаш звучи така: „Предлагаме, за да чуят всички как ще откажете.“

БСП, която по традиция получава третия мандат, не изяви изрично желание това да се случи и този път, но отбеляза, че ще посредничи за диалог, когато се стигне до последния опит. Това поне каза новото ръководство на партията, което обаче е временно. След отстраняването на Корнелия Нинова драмата вляво продължава с пълна сила.

„Величие“ се изпокараха преди да кажат искат ли и те третия мандат или не, а ПП-ДБ може да се изпокарат в следващите месеци, след като очевидно не знаят какво точно искат. Коалицията успя да се раздели по темата за третия мандат, като ДСБ и Атанас Атанасов смятат, че ПП-ДБ трябва да направят опит за техническо правителство, докато ПП гледат на идеята много скептично. За да няма недоразумения, от „Промяната“ се наложи да заявят в прав текст, че няма да участват в разговори за реализиране на мандат в 50-то Народно събрание.

Фактът, че (почти) всички се предлагат за манданотосители и никой не казва, че ще подкрепи някой друг вече е предизвестие за провал. Провал както на третия мандат, така и на идеи, които варират от нова кръгла маса до контактна група или преговорен екип.

ГЕРБ-СДС и ПП реално сложиха официален печат върху тази теза, като изключиха подкрепа за следващите мандати.

Забележете – страната тръгна към поредни избори преди изобщо някой с някого да е разговарял сериозно, ако не броим кратките срещи на дамския преговорен екип на ГЕРБ с представители на ДПС и ИТН. И ако изключим писмата до партиите (без „Възраждане“), които мнозинството в ПГ на ДПС обяви, че ще изпрати по повод втория мандат.

Вместо отговорна политика пред електората се разиграват малки водевили, които в своята цялост се превръщат в един голям политически водевил.

Хаос в партийните редици

Ако извадим ГЕРБ пред скоби, където партийната дисциплина продължава да е на ниво, няма водеща партия/коалиция без ескалиращи проблеми.

Около ДПС се случи немислимото, като високо организираната партия е на път да се разцепи, въпреки че на хоризонта се очертават поредните предсрочни избори. Сега Движението е втора политическа сила, а след това?

Коалиционната конструкция на ПП-ДБ се клати, като различията стават все повече и все по-видими.

БСП продължава да затъва в вътрешнопартийни междуособици в контекста на предстоящия конгрес и избор на лидер. Енергия и ресурс за още едно парламентарно състезание е трудно да бъдат събрани.

„Величие“ са пред изчезване, което показва, че новите технологични продукти тип „чудо“ имат все по-малък срок на годност.

Накратко: налага се масово усещане, че партиите не могат да оправят хаоса в собствените си редици, а претендират да сложат някакъв ред в държавата, да структурират обществото, да управляват по демократични правила.

Очакване за нов Спасител

На този фон очакването за нов Спасител расте и повечето погледи са насочени към „Дондуков“ 2.
Възелът на политическата криза може да бъде разсечен, ако Румен Радев прекрати мандата си като президент и оглави свой политически проект. Дубльорите дотук се проваляха.
Радев би могъл да създаде усещане, че в самолета „България“ най-после може да седне пилот. Би могъл, но дали ще го направи е отворен въпрос. Всички варианти сякаш са в негова полза.

Ако все пак времето се окаже малко, а колебанията големи, има риск предсрочните избори да се проведат със същите сили и да доведат до още по-отчетлива безизходица, трудни мнозинство и голяма питанка пред легитимността на парламента.
Оттук до желанието за президентска република, например, крачката е много малка.

Ако искат да оцелеят, партийните елити трябва да променят комуникацията, която водят с избирателите си. Оттук до деня на един евентуален вот те следва честно да отговарят на въпроса защо трябва отново да гласуваме.
Защо?!

Апелът към гражданската съвест – „Гласувайте!“ – не е достатъчен вече. По скалата от едно до десет интересът към политиката е на дъното, а разочарованието гони десетката. Расте масата от избиратели, които искат да отмъстят, да накажат, да демонстрират мощ и сила, да раздават справедливост, да променят и да обръщат посоки.

Кризата на системните партии дава криле на популистките сили. Летим към нови избори, но къде ще кацнем? Отговорът не е в (предизборно) розовата гама. Не е.