вторник, 5 март, 2024 година.

Изложба с най-интересните археологически находки от миналата година вече е подредена в Националния археологически институт с музей при БАН.

Откриването на експозицията ще е на 14-и февруари, поводът е професионалния празник на археолога, който е на тази дата. Това е 17-ата национална археологическа изложба и в нея са включени над 400 експоната от 30 обекта, притежание на 23 исторически и археологически музеи в цялата страна. Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник. Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново. Особен интерес като специфика на изследването и открити находки представляват подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза“.

Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб „Урдовиза“.

17-тата изложба „Българска археология“ е плод на съвместната работа и партньорството с 23 исторически и археологически музеи в цялата страна, които предоставят находки от своите фондове. Това са: Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей „Старинен Несебър“, Археологически музей „Мечислав Домарадски“, Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст, Чепеларе.

“Българска археология 2023” се открива на 14 февруари (сряда), от 18.00 ч. и ще бъде отворена за посетители до 26 май 2024 г. в Централна зала на НАИМ на пл. „Атанас Буров“ № 1.

Кои са най-интересните артефакти, които могат да се видят, разказа доц. Камен Бояджиев, ръководител на отдел „Експозиции“ в Националния археологически институт с музей при БАН – чуйте в репортажа на Светослава Кузманова в предаването „12+3“.