петък, 11 октомври, 2024 година.

Основен фактор за намалените водни ресурси са хидроклиматичните условия. Това каза по време на изслушване в парламента относно водната криза в страната служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров. Продължителното засушаване, високите температури, липсата на валежи, на снежна покривка, меката зима, липсата на пролетно пълноводие са комплекс от фактори, които се отразяват и водят до намаляване на повърхностния воден оток и на плитките подземни водоносни хоризонти, обясни той.

По време на изслушването си министърът представи графика, като уточни, че според нея ясно се вижда, че липсва пролетното пълноводие. Димитров каза още, че данните на Националния институт по метеорология и хидрология, който изпълнява мониторинга на климатичните фактори и количеството на водите, сочат, че обемът на речния оток общо за страната за юни т.г. е със 72% по-нисък в сравнение с юни 2023 г. Най-ясно е изразено това в Дунавския регион за басейново управление, където общият речен оток е с 82% по-нисък от измерения през същия месец на миналата година, каза министърът. За юли 2024 общият оток за страната е с 50% по-нисък от юли 2023. Най-сериозно изразено намаление има в Западнобеломорския регион с 63%. За август данните са подобни, докладва също Димитров.

Според министъра за решаване на проблема с климатичните промени, вследствие на които има засушаване, незабавно трябва да се привлече научната общност. Той посочи, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отговаря за 52 комплексни и значими язовира. Действията са насочени към балансирано разпределение на наличния ресурс и насърчаване на ефективното използване на този ресурс, каза Димитров.

Искането за изслушване по темата с водната криза в страната бе направено от парламентарната група на „БСП за България“. Освен Петър Димитров за мерките за справяне с водната криза ще докладват още трима служебни министри – на земеделието и храните Георги Тахов, на енергетиката Владимир Малинов и на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова – Касабова.