Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката „Горещи сърца“ – защото неговото сърце наистина е „горещо“, а самият той наскоро усети колко много го обичат хората.
„Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени“, казва той.
Когато съобщава в социалните мрежи, че се бори с онкологично заболяване, над 50 хиляди души му изразяват подкрепа.
„През целия този период имах много силна подкрепа и съм изключително благодарен. Засега диагнозата е овладяна, но е рано да се каже окончателно.“
Работа в полза на хората с редки заболявания
Проф. Търнев е един от водещите специалисти у нас в областта на редките болести.
„Това е една от моите каузи. Работя за подобряване на грижите за пациентите с редки болести, защото те често са тежки и инвалидизиращи. За много от тях все още няма лечение.“
Той посветява над 30 години на тази дейност. За част от болестите през годините се открива лечение, за други – не.
„Нашата основна цел е ранната диагностика на лечимите заболявания. Затова организираме скринингови програми и работим много на терен. Това лято пътувах непрекъснато. Винаги се радвам, когато открия пациент, който може да бъде лекуван.“
Здравните медиатори – мост към общностите
Професорът е в основата на обучението на здравните медиатори – професия, която става все по-необходима.
„Това са хора, които са мост между здравните и социалните служби и уязвимите общности. Те се обучават във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет, а после работят към общините.“
Изискването на общините расте – през 2025 г. 350 здравни медиатори работят в 158 общини.
„Когато човек има проблем и не може да се справи сам, медиаторът тръгва с него по институциите. Те са незаменима част от профилактичните, ваксинационните и скрининговите кампании. Все повече работят и в болници, особено в детски отделения.“
Пътят към медицината
Като млад проф. Търнев се колебае дали да избере медицина или литература.
„Беше много тежък избор. Накрая литературата ме насочи към медицината – странно, но така се случи. Наскоро отново си купих „Тази страна на Рая“ на Скот Фицджералд – помня, че именно тази книга ме повлия.“
Не съжалява нито за избора на професия, нито за специалността.
„Когато избирах неврология, хората казваха: интелигентна специалност, но малко лечими болести. Минаха години и вече много от тях могат да се лекуват. Щастлив съм, че съм част от този процес.“
Литература и изкуство
„Сега пиша само научни статии, но навремето пишех и много четях. Обичам литературата и театъра. Дори обмислях да се занимавам с театрална критика. Бяхме артистичен клас – от нас излязоха актьори, художници, критици. Но в един момент разбрах, че ще бъда по-полезен в медицината.“
Семейството и ценностите
Проф. Търнев е първият лекар в рода. Родителите му нямат висше образование, но имат силни човешки принципи.
„Бяха много добри и честни хора. На тях дължа ценностите си. За мен най-важна е добротата – не деля хората по образование, етнос или религия. Важни са човешките качества.“
Свободното време и музиката
„Свободно време почти нямам, но това е мой избор. Чувствам се по-добре, когато съм ангажиран. Много пътувам заради скрининговите програми, срещам се с хора – това ме зарежда.“
Предпочита класическа музика и често посещава концерти, но слуша и разнообразни жанрове.
Повече чуйте в звуковия файл
