петък, 12 юли, 2024 година.

С поклонение пред паметника и на улицата, която носи неговото име, в Кюстендил отбелязаха 36 години от гибелта на алпиниста Людмил Янков, един от участниците в експедицията ни „Еверест-84“, поет, автор на няколко книги с поезия и проза и за призванието на хората, изкачващи върховете в планината и живота.

Людмил Янков и свръзката му Стоян Наков загиват под връх Камилата в Рила на 17 април 1988 г. при тренировъчно изкачване в подготовка на българската експедиция до връх К-2, която така и не беше осъществена.

Янков е роден в Перник, но изцяло е свързан с Кюстендил, където е било семейството му, където работеше, а сега живее с жена си и двете си деца синът му Людмил Янков младши.

На поклонението бяха областният управител Александър Пандурски, председателят на Общинския съвет Димитър Велинов, група от Туристическо дружество „Осогово“, роднини и приятели, граждани, ученици.

Туристическият хор „Осоговско ехо“ изпълни песен, посветена на алпиниста. Прозвуча архивен запис, запечатал гласа на Людмил Янков, който по-късно беше удостоен за почетен гражданин на Кюстендил.

„Аз знам, че върховете нямат край. Върховете са безброй. Че човек може да изкачи хиляди върхове, още стотици хиляди ще останат неизкачени. Но това не са само планински върхове, каквито ги разбираме в най-точния смисъл. Върховете са навсякъде около нас – върхове в спорта, върхове в училището, върхове в игрите, върхове в приятелството. Един истински приятел, спечелен за цял живот – това е един връх, който остава винаги зад теб“.