събота, 20 април, 2024 година.

Войни на границите на НАТО, международна нестабилност и на фона на това – вътрешни проблеми и политическа нестабилност.

В 2024-та отношенията НАТО-Русия са по-обтегнати от всякога – и заради анексирането на Крим, и заради руския конфликт в Украйна. А НАТО чака края му, за да приеме Украйна. С ЕС разговорите стартираха едва през 2023-та.

Когато финализира пътя си към НАТО, България бe различна. Наши военни участваха в мисии срещу тероризма в Афганистан. Дадохме и 13 жертви в Ирак. В Косово охранявахме етническия мир. 15-те процента подкрепа за НАТО в края на миналия век, станаха 80, когато НАТО покани България през 2002-ра.

В месеца на официалното ни приемане, март 2004-а, подкрепата за НАТО у нас бе 70%. В месеца след приемането ни социолозите отчетоха спад, защото и тогава България бе страна в диалога с Русия на Путин. За ядрените оръжия, заради базите, заради военните…

„За пръв път тогава имахме избор след разпадането на Варшавския договор. Неговата цел беше да не останем в сива зона, да не бъдем уязвими за външни влияния. В момента считаме, вероятно някои хора, че така или иначе принадлежим към Европа. Имаме това, което имаме в магазините, видите ли членството на НАТО някак си отива на заден план. Нагласата в НАТО беше, че като че ли няма да се воюва. Нагласите бяха да се противодейства на тероризма. НАТО имаше мисии в далечни райони. В момента ситуацията е геополитически променена. Има риск от война в Европа. Това не е изключено. Има определен бъдещ възможен противник. Това нещо със сигурност влияе върху нагласите на хората“, коментира пред БНР сегашният ни посланик в Алианса Николай Милков.

Според него зловредните информационни кампании, манипулиращи общественото мнение по отношение на войната на Русия срещу Украйна, обясняват причините да няма интерес към служба в армията у нас.

Бившият министър на отбраната Николай Ненчев е повече от директен в отговора на въпроса: Защо 20 години след членството в НАТО, още има влияния?

„Има едни дежурни политици. Аз говорих много често по онова време за руската хибридна опасност, за руските хибридни атаки в България. И хората трудно възприемаха. Тук имаше една машина, която ежедневно бълваше атака след атака“.

Спомня си и първото посещение в централата на НАТО: „Имах среща с генералния секретар Столтенберг. И той в прав текст ме попита: „Господин министър, Вие имате ли намерения да изпълнявате задълженията си към НАТО?“. Тогава ми светна едва голяма червена лампа. Този въпрос създава усещането, че в рамките на НАТО, на най-високо ниво, към нас не е имало необходимото доверие. Ние правехме всичко възможно да отлагаме процеса на превъоръжаване. Изпълнението на ангажименти, които иначе сме приели, за които сме гласували. И аз и дадох сметка за това. Ако един министър на отбраната реши да изпълнява стриктно своите ангажименти, да бъде последователен, да се придържа към решенията, той ще има голям проблем“.

И проблемите започнали още след решенията за ремонта на МиГ-овете ни в Полша – последвало дело.

„Беше записано чрез съм накърнил руските интереси. Представяте ли си?“, споделя Ненчев.

А през 21-ва година прокуратурата обвини хора от военното разузнаване и на висши позиции в държавата, че изнасят тайни към Русия. Шестимата чакат съд за престъпления против Републиката.

Пътят на България в НАТО продължава – в нестабилен период, на руската война в Украйна, на поставена под съмнение заради изборите в САЩ военна подкрепа за НАТО. На неясно виждане за европейска отбрана. Какъв е пътят на България? Военен и политически? Добромир Видев разказва: