Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух. С тях се определят органите, които ще отговарят за прилагането на изискванията на новите Регламент (ЕС) 2024/590 и Регламент (ЕС) 2024/573, относно веществата, нарушаващи озоновия слой, и се установяват техните правомощия.
Въвежда се ефективна система за контрол и санкции за нарушенията на задълженията по двата регламента, като санкциите са определени по видове нарушения и са съразмерни, възпиращи и приложими от отговорните органи.
Определят се сертифициращи органи по регламентите и се гарантира, че са създадени условия за сертифицирането на физически и юридически лица, извършващи дейности по монтаж, ремонт, поддръжка, сервизно обслужване, възстановяване или извеждане от експлоатация на оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове и алтернативи на тези газове.
Контролът по прилагане на Регламент (ЕС) 2024/590 се осъществява от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице – по използването на хлорфлуорвъглеводороди, бромохлорвъглеводороди и ненапълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди; от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощено от него длъжностно лице – по използването на метилбромид за карантина и обработка на пратки преди износ и/или за спешна употреба в областта на селското стопанство; и от министъра на отбраната или от министъра на транспорта и съобщенията или от оправомощени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност – по използването на халони за критични нужди, предвиждат приетите текстове.
Лице, което извършва сервиз и поддръжка на хладилни, климатични или термопомпени инсталации, или на системи за противопожарна защита и пожарогасители, съдържащи вещества, които нарушават озоновия слой, без документ за правоспособност, се наказва с глоба 511,29 евро, съответно с имуществена санкция в размер 1022,58 евро, приеха още депутатите. Досега глобата е била 1000 лв., а имуществената санкция – в размер от 2000 лева.
Текстовете от законопроекта бяха одобрени с гласовете на „Прогресивна България“ и ДПС, останалите парламентарни групи се въздържаха, а един депутат от ГЕРБ – СДС гласува „против“.
Ангел Янчев от „Възраждане“ заяви, че няма да подкрепят законопроекта, който „иначе има хубаво име за чистотата на атмосферния въздух, но всъщност създава огромни опасности за българския бизнес“. Той съобщи за сигнал от Българската асоциация за хладилна и климатична техника, в който хората от бизнеса изказват сериозни притеснения относно прекомерния размер на предвидените глоби.
Стефан Сабрутев от „Прогресивна България“ (ПБ) коментира, че не намира такава организация никъде, нямали сайт. Той посочи, че законопроектът е внесен през юли 2026 г. и внасянето в последния момент на такива сигнали не звучи сериозно. По думите му, има два сигнала от една фирма. Казвате, че браншът не е доволен, кой бранш, попита той.
Татяна Султанова от „Продължаваме промяната“ каза, че сигналите са четири на брой и са от много икономически оператори, а не от един. Тя посочи, че със законопроекта се въвеждат правила, наред с които има и разпоредба за вноса и продажбата на климатично оборудване, уреждат се и проверките, санкциите и контрола. На пръв поглед това е технически законопроект, въвеждащ европейско законодателство, добави тя.
Михаела Доцова (ПБ) коментира, че са направени опити за внушения. Тя отбеляза, че този законопроект е готвен от Министерството на финансите няколко години, като общественото обсъждане е извършено през май. Направих проверка и има пълно съответствие с текстовете на регламента, допълни Доцова.
Колегата ѝ Весела Момчева-Таун отбеляза, че този закон не създава право на администрацията да спира бизнеса.
