Ако в следващите няколко години не сменим политиките и не въведем основни елементи на фискалната консолидация, ни очакват тежки времена, а на тези, които ще управляват, мога да им разкажа как се водят преговори с кредитори, не е добре това. Това коментира финансистът, бивш премиер и бивш финансов министър, и университетски преподавател Пламен Орешарски по време на представянето на книгата му „В сянката на дълговата спирала. Българският държавен дълг в периода на реформи – история и поуки“, организирано от Съюза на икономистите в България.
Книгата разглежда състоянието и развитието на българския публичен дълг от началото на икономическите реформи до наши дни, като Пламен Орешарски споделя виждания от позициите на управлявал този дълг. Тя е разделена в четири части – наследените държавни дългове, натрупаните нови дългове – проблеми и решения, усилията за облекчаване на дълговата тежест, проследяване на динамиката на държавните дългове по време и след голямата рецесия, започнала през 2008 г.
Орешарски припомни, че имаме сравнително висок публичен дълг в 90-те години на миналия век, после рекордно снижение на дълга за периода до 2009 г. в рамките на ЕС, което е пример за успешно напускане на дълговата спирала от края на 80-те и 90-те години. „След 2009 г. имаме обратно движение и ще кажете „толкова е нисък дългът, какво значение има това, освен това е криза. Внимателното наблюдение показва, че не бива да използваме този аргумент. След 2009 г. до 2023 г. ние сме пети в ЕС по темпове на нарастване на дълга и това вече звучи не така бодро, както „много ни е нисък дългът, има защо да вземаме“, посочи Орешарски и добави, че тенденцията е плашеща, не размерът.
Високата публична задлъжнялост е една от основните предпоставки за ограничаване на икономическия суверенитет, каза още Пламен Орешарски. На гърба сме го изпитвали, когато дори за елементарни икономически решения трябва да се съветваме с Фонда (МВФ), припомни той. И през 20-те години е имало такива периоди, тогава е Комитетът на кредиторите. Не знам следващият комитет как ще се казва, но ще го има, ако вървим по този начин, ще стигнем и до него, смята Орешарски.
В коментар за присъединяването ни към еврозоната, Пламен Орешарски изрази мнение, че час по-скоро трябва да влезем. Той посочи, че е един от най-горещите фенове на еврото и може би е първият, който с Иван Искров, тогавашния гуверньор на БНБ, започва разговори за влизане в ERM II (валутно-курсовия механизъм – бел. ред.). Орешарски добави, че в края на 2006 г. е провел първите разговори и по думите му всички са ни подкрепяли в типичния брюкселски стил, докато накрая ЕЦБ е казала „не“, и оттогава чакаме. Често се шегувам, че в периода, в който безусловно покривахме всички критерии, поне Маастрихтските, те не ни искаха, сега ни искат, когато вече не ги покриваме. Най-вероятно ще ни приемат дори и с компромис по някой от критериите, защото сега им трябваме, едно време не им трябвахме, смята Пламен Орешарски. Той припомни, че многократно е посочвал, че влязохме в еврото като икономика през 1997 г., като по думите му оттогава сме понесли всичките несгоди, известна загуба на конкурентоспособност и сега носим само минусите на това, че не сме в еврото. Защо да ги носим, по-хубаво е да влезем в еврото, добави Орешарски. По повод на даваните у нас примери, че Румъния, Полша, Чехия не са в еврозоната, Орешарски припомни, че те са страни с плаващи курсове, не с фиксирани. Говори се, че изведнъж ще скочат цени, но работната заплата също е цена, но никой не иска да мисли за това, плашат хората с цени и те започват да казват „не искаме еврото“, даде друг пример Орешарски.
Сред присъстващите на представянето на книгата, състояло се в Дома на научно-техническите съюзи в София, бяха подууправителят на БНБ Петър Чобанов, членове на УС на БНБ, министри от кабинета „Орешараски“, финансисти, икономисти, университетски преподаватели.