Картината, която разкриват трите одитни доклада на Сметната палата, е безотговорно и безотчетно управление на публичните финанси, при което водещи са били популизъм, краткосрочни предизборни сметки и не е мислено дългосрочно кой ще плаща сметката и дали това е устойчиво във времето. В момента потърпевши сме всички ние. Това коментира председателят на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание (НС) Константин Проданов на брифинг на „Прогресивна България“ в парламента във връзка с резултатите от възложените на Сметната палата одити на управлението на Министерство на финансите (МФ), Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Държавното обществено осигуряване от началото 2020 г. до края на месец май 2026 година.
Кулминацията на тази фискална безотговорност е, че страната за първи път беше вкарана в процедура по свръх дефицит с всички произтичащи от това негативни последици, заяви Проданов. Той посочи, че цената на популизма се измерва в по-лоши публични услуги, драстично задлъжняване на страната и имагинерно забогатяване на хартия. Тези, които се хвалят с повишаване на доходите, премълчават нещо много ключово, а то е, че голяма част от благосъстоянието на българите зависи от спестяванията им, а те са ерозирали много драстично заради инфлационния данък, допълни Проданов.
В последните няколко години сме живели назаем, това са заеми, които ще плащат нашите деца, но не сме знаели за това, коментира още председателят на бюджетната комисия.
В брифинга участва и председателят на Комисията по икономическа политика, инвестиции и индустрия в парламента Стефан Белчев, който посочи, че одитите слагат край на политически спекулации и разкрива истината за състоянието на държавната хазна. Той се обърна към народни представители от опозицията, които до последно са проявявали скептицизъм и публично са твърдяли, че няма какво повече да излезе от одитите на Сметната палата. Днешният ден доказа, че те категорично не са прави, заяви Белчев. По думите му този скептицизъм е бил един политически параван в опит опозицията да скрие фискалните бомби, заложени в миналото.
Председателят на икономическата комисия коментира, че докладът на одиторите за Министерството на финансите изважда наяве три плашещи тенденции. Първо България се намира в дългов капан – държавният дълг престана да бъде инструмент за стратегически инвестиции, а той се е трансформирал в един механизъм за касово покриване на текущите нужди и ежедневните сметки, посочи Белчев. Спрямо предпандемичната 2019 г., през 2024 г. размерът на дълга се е удвоил, а най-вероятно през тази година той ще стане и троен, но от доклада се вижда откъде тръгва причината, отбеляза той. Годишните разходи само за обслужване и лихви по този дълг скачат от 1 млрд. евро през 2020 г. на над 2,5 млрд. евро през 2025 г. Харчим милиарди за лихви, които се плащат от нашите данъци, коментира Белчев.
Второ държавният бюджет е хванат в примка чрез автоматични разходи за заплати, посочи депутатът от „Прогресивна България“. „За изследвания период комулативният ефект на промените върху показателя „Разходи за персонал“ е космическите 14,3 млрд. лева“, коментира той. Белчев отбеляза и един парадокс – населението на България се е стопило със 7,13 % за одитирания период, но бройката на чиновниците на 1000 души население се е увеличила от 24 на 28 човека. „Работоспособното население изчезва, а администрацията се раздува. Ако продължава този тренд, след 90 години цялото население в работоспособна възраст би било на държавна служба“, коментира той.
„Капиталовата програма и инвестициите в пътища и общини се оказаха един счетоводен театър“, коментира още председателят на икономическата комисия в парламента. „Капиталовите разходи се използват като неформален балансиращ механизъм. Държавата умишлено обещава милиарди за ремонти, но в края на годината ги реже, за да се скрие реалният дефицит, може би пред Брюксел“, добави той.
„Ако проследим хронологията на дефицитите по Консолидираната фискална програма ще видим как точно има едно нагласяване на фискалната картина на гърба на българските региони“, каза още Стефан Белчев. Той посочи, че през 2024 г. е извършен безпрецедентен бюджетен абсурд – одобрена е програма за общински и национални проекти на стойност 13 млрд. евро, при ясен законов таван от едва 10 млрд. евро. По думите му общините са били излъгани с над 32% още в деня на гласуването на бюджета. Официалният дефицит беше занулен на 3%, но реалният дефицит, ако бяхме платили обещаното на общините щеше да бъде далеч по-висок, допълни той. Белчев коментира, че през 2025 г. наистина имаме 3% дефицит, но той е на хартия. За да се задържи този процент, общините получиха едва 50% от обещаните им пари, а реалният структурен дефицит се влоши до 4,1 от БВП, каза още той.
Константин Проданов коментира, че Сметната палата е установила сериозни проблеми при АПИ. Гражданите са измамени, че ще имат магистрали, фирмите, че ще им се плати. Последствията са натрупване на задължения към строителните компании, посочи той.
Според доклада на одитния орган, цитирани от Проданов, задължения са поемани без осигурено финансиране, сертификати за извършени дейности на огромни стойности са държани с години неотчетени като разходи, липсва и достатъчно ефективен механизъм за контрол. АПИ е поела договорни ангажименти за 18,2 млрд. лв. при разходна база от 11,4 млрд. лв., като бюджетът не може да покрие около 6 млрд. лв. Общо става дума за над 1000 сертификата за ремонти на стойност около 1,2 млрд. лева, уточни той.
Преди две седмици научихме, че дефицитът за м.г. е коригиран от Националния статистически институт, впоследствие и от Евростат, от 3,5 на 4 % от БВП, посочи още Проданов и добави, че към отчетените разходи за 2025 г. са добавени още инвестиционни разходи. Бюджетните параметри са били изкуствено задържани по-ниски, изкривени, в резултат от което ключови решения като това за влизането в еврозоната са направени на база на неадекватна информация за подготвеността на страната, коментира той.
Имаме хроничен недостиг във фонд „Пенсии“, посочи още председателят на бюджетна комисия въз основа на одитните доклади. Според него промените през последните години са били на парче и са довели до модел, който смесва подпомагането с осигуряването. Почти 45% от пенсионерите получават минимална пенсия, нарушена е връзката между осигурителен принос и реалните права, ние сме за всякакви подпомагащи плащания, но трябва да има по-ясни правила с осигурени приходоизточници.
Константин Проданов каза, че в обхвата на проверката са били всички правителства от 2020 до юни 2026 г. – редовни и служебни, но уточни, че кабинетите, назначени от Румен Радев като президент, не са приемали бюджети, те са действали в условията на вече приети от други бюджети. Сертификатите, свързани с АПИ, за които става въпрос в доклада на Сметната палата, са за дейности от 2024 и 2025 г., когато Иван Шишков не е бил министър, отбеляза той.
