Как се вземат решенията за водещите лихви и как се обясняват те на обществеността обсъдиха председателят на Управителния съвет на Швейцарската национална банка (SNB) Мартин Шлегел, управителят на „Банк дьо Франс“ (Banque de France – централната банка на Франция) Еманюел Мулен и управителят на Централната банка на Нигерия Олайеми Кардосо по време на дискусия в рамките на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка в Банкок. Разговорът, модериран от първия заместник управляващ директор на МВФ Дан Кац, беше посветен на начина, по който централните банки обсъждат решенията си и комуникират в условия на несигурност.
Швейцарската национална банка започва подготовката за решение по паричната политика около шест седмици предварително. В процеса участват около 70 души, които събират и анализират информация и подготвят експертни оценки, обясни Шлегел.
Самият преглед на паричната политика продължава два дни. През първия се разглеждат паричните условия, състоянието на швейцарската и световната икономика, финансовата стабилност и финансовите пазари. На втория ден се провеждат обсъжданията и се взема решението.
Управителният съвет на банката има трима членове, които носят крайната отговорност за паричната политика. В обсъжданията участват също четирима заместници, а при разглеждането на конкретно решение в залата обикновено присъстват около девет души.
Банката се стреми към консенсус и обикновено не провежда формално гласуване. Затова не публикува индивидуалните гласове на членовете на съвета. Според Шлегел постигането на съгласие изисква време, дискусии и готовност членовете да убедят останалите в аргументите си, но и да приемат различните оценки.
Той описа и конкретния подход при разглеждането на възможните решения. Членовете на съвета и техните заместници трябва да посочат предимствата и недостатъците на всеки вариант, включително на този, който лично не предпочитат. Така дискусията се съсредоточава върху оставащите различия, вместо да се превръща в противопоставяне между предварително заявени позиции.
Ролята на експертите също е съществена. Шлегел посочи, че управителите трябва да разчитат на анализа на служителите, тъй като те са специализирани в отделните области на паричната политика и разполагат с повече време за аналитична работа. В Швейцарската национална банка се насърчава постоянният обмен между управителния съвет и експертите, както и културата на критично преразглеждане на моделите и прогнозите.
В Европейската централна банка (ЕЦБ) решенията се подготвят от по-голям орган. Управителният съвет има 27 членове – шестима членове на Изпълнителния съвет, които винаги имат право на глас, и 21 управители на национални централни банки, които си разпределят 15 гласа на ротационен принцип. Всички участват в обсъжданията, а формалното гласуване се използва рядко през последните години, каза Мулен.
Той се позова на изследвания, според които колективните решения по принцип са по-добри от индивидуалните, тъй като събират различна информация, подлагат на проверка предположенията и намаляват риска от индивидуални грешки. Разнообразието в Управителния съвет на ЕЦБ е източник на информация, а не механизъм за национално представителство, подчерта Мулен. Членовете не представляват интересите на собствените си държави, а на еврозоната.
Мулен отбеляза, че при председателството на Кристин Лагард ЕЦБ полага усилия за изграждане на култура на консенсус. Целта е всички членове да имат достъп до еднаква информация, да бъдат изслушвани и да участват в постигането на общо решение. На всеки пет години се прави преглед на стратегията на банката, от който произтича обща рамка за решенията.
Експертните материали се подготвят от служителите на ЕЦБ съвместно с националните централни банки и представят аргументите за и против различните варианти. Прогнозите се изготвят на всеки шест месеца по подход, при който националните централни банки първо подготвят собствените си оценки, следва взаимна проверка, а след това те се разглеждат от гледна точка на еврозоната и се обобщават.
Преди заседанията членовете могат публично да изразяват позициите си по паричната политика, но около седмица, малко повече от седмица, преди заседанието започва период на мълчание. Мулен обясни, че прогнозите на експертите се предоставят четири-пет дни преди заседанието. През този период членовете анализират данните, без да обсъждат двустранно помежду си информацията преди заседанието. Обсъждането се провежда в рамките на двудневната среща.
В първия ден се разглеждат икономическите данни и финансовите пазари, а на следващия се обсъждат вариантите за паричната политика. Важна част от процеса е и как решението ще бъде обяснено. ЕЦБ се придържа към зависимост от данните, взема решения заседание по заседание и запазва гъвкавостта си, без да дава предварителни насоки за действията на следващите заседания.
След решението председателят на ЕЦБ го представя на пресконференция. Управителите на националните централни банки могат да коментират решението едва на следващия ден, за да се даде предимство на обяснението на председателя. След това те представят решението пред обществеността в собствените си страни, като се придържат към договорените от Управителния съвет насоки за комуникация.
Мулен посочи още, че протоколите от заседанията се публикуват две седмици по-късно, без да се посочва кой член каква позиция е защитил. Според него е важно решенията да бъдат обяснявани и на домакинствата, а не само на финансовите пазари. За тази цел централните банкери трябва да говорят разбираемо за инфлацията, цените, заетостта, икономическия растеж, ипотеките и покупателната способност.
В Нигерия външните членове на Комитета по паричната политика имат важна роля за независимостта на обсъжданията. Комитетът се състои от 12 души – седем вътрешни и пет външни членове. Кардосо обясни, че независимите членове са особено важни в период, когато страната преминава от валутна криза и загуба на доверие към стабилизиране на икономиката. Според него различните им гледни точки засилват дискусията и намаляват риска от групово мислене.
Външните членове получават данните предварително, разполагат със собствени ресурси и могат да привличат външни специалисти. Централната банка организира и срещи с тях извън формалния цикъл на заседанията, включително с участието на представители на други централни банки. Кардосо подчерта, че те трябва да бъдат включени от самото начало, а не да бъдат запознавани с анализа непосредствено преди решението.
При воденето на дискусиите се следва подход, при който първо се установява по кои въпроси членовете са съгласни, след това се разглеждат различията и накрая се гласува. Като пример Кардосо посочи последното заседание на комитета, на което е имало несигурност, но членовете са били единни, че механизмът за предаване на паричната политика не работи правилно и трябва да бъде коригиран. Това е улеснило обсъждането на възможните действия.
Решението е изненадало финансовите пазари, но реакцията им е останала спокойна, каза Кардосо. Той свърза това с предварително предприети промени, включително подобрена координация между фискалната и паричната политика, меморандум за разбирателство между двете страни и въвеждането на овърнайт лихвен процент за финансиране, който дава по-ясна представа за реалните лихвени равнища.
Кардосо посочи, че външните резерви на Нигерия са достигнали най-високото си равнище за последните 18 години, инфлацията последователно намалява, а икономическият растеж продължава с умерен темп. След решението той е отделил повече време от обичайното за разговор с журналистите, за да обясни предисторията, срещнатите трудности и причините за предприетата мярка. Според него доверието на пазарите се изгражда с последователни действия и ясна комуникация във времето.
Изкуственият интелект е ново предизвикателство пред комуникацията на централните банки. Кац съобщи, че МВФ е разработил инструмент, който използва голям езиков модел и други модели с изкуствен интелект, за да анализира съобщенията на централните банки и да предоставя интерпретации почти в реално време. Той посочи и че по-голямата част от посещенията на публичния сайт на фонда вече са от ботове, които обхождат страниците, а не от отделни потребители.
Шлегел каза, че засега не вижда необходимост от съществена промяна в комуникацията на Швейцарската национална банка. Според него текстовете се подготвят внимателно, като всяка дума се преценява, и досега не е забелязал изкуственият интелект да извлича от тях послания, които банката не е възнамерявала да отправи.
Той предупреди, че интерпретацията, създадена от изкуствен интелект, е мнение, а не окончателен или безпогрешен прочит. Кац се съгласи, че подобни системи са инструмент, докато в крайна сметка финансовите пазари определят как комуникацията на централните банки се тълкува и разпространява.
