Сдружението за модерна търговия (СМТ) подчертава, че „надценка“ е различно понятие от „брутен марж“ и нито едно от двете не означава чиста печалба за търговеца. Брутният марж в търговията на дребно с хранителни стоки в България е относима към тази в държави като Франция, а печалбите в България са съизмерими със средното за ЕС и са на нива като в Германия. Това пише СМТ в своя позиция, провокирана от днешния брифинг на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова, на който бяха обявени нови данни от извършените проверки в търговските вериги.
Относно работата на КЗП по изследване на надценките в търговските вериги на основни хранителни продукти, Манолова каза, че от комисията са се натъкнали на още притеснителни данни.
От Сдружението пишат още, че проверките за икономическа обоснованост на цените са регулярни от над една година насам и статистиката на Националната агенция по приходите (НАП) показва, че с глоби завършват 1 от всеки 10 случая.
Осъзнавайки напълно отговорната роля на КЗП в баланса между потребители и бизнес, следва да отбележим, че Комисията не е орган по надценките, а председателят ѝ не е назначен за морален стожер на обществото, заявяват от СМТ.
БТА припомня, че КЗП започна на 2 октомври проверки, които целят да установят действително прилаганите продажни цени и търговските практики. Проверките във веригите се правят по групи хранителни продукти, като първите са за млечни, плодове и зеленчуци, за които потребителите сигнализират най-често.
При представянето на първите резултати от извършените проверки в търговските вериги от КЗП съобщиха за установени надценки между доставните и продажните цени от над 120 – 140 процента на определени групи хранителни продукти в търговските вериги.
В тази връзка от Сдружението за модерна търговия излязоха с позиция, според която КЗП обърква потребителите с неточна информация и интерпретации. Най-честата грешка в публичното говорене е бъркането на ценови индекси с търговски надценки или печалби, посочиха от СМТ и поискаха КЗП да даде отговор на въпроси като колко продукта са проверени и при колко от тях са открити 150 процента надценка; какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги, защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули; разяснява ли се на хората, че надценката не е печалба и други.
