Със свое решение правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните финанси. С него националното законодателство се привежда в съответствие с реформираната Рамка за икономическо управление на ЕС, известна като Пакт за стабилност и растеж, изградена с влезлите в сила на 30 април 2024 г. регламенти и директиви, свързани с изискванията за бюджетните рамки на държавите членки, съобщават от правителствената пресслужба.
Променената рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в ЕС. Реформата в Рамката за икономическо управление не внася промени по отношение на допустимите нива за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ – като двата показателя трябва да останат в рамките на референтните стойности – 3 процента от БВП за дефицита и 60 процента от БВП за дълга.
Новият момент е, че при определянето на фискалните ангажименти за корекция се прави ясно разграничение между държавите членки по отношение на държавния им дълг и икономически трудности, като се въвежда нов оперативен индикатор – ръст на нетните първични разходи, който служи за основа при определянето на фискалната политика на дадена страна в краткосрочен и средносрочен план.
Отразени са и промените, произтичащи от членството на страната ни в еврозоната от 1 януари 2026 г., по-конкретно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната.
Регламентират се новите, изисквани от ЕК, документи – Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка, които заменят Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Прецизират се правилата за управление на дълга, съдържанието и сроковете на бюджетните документи и се създава изрична уредба за предварителна оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции, информират от правителствената пресслужба.
В средата на октомври Министерството на финансите изпрати официално до ЕК и Еврогрупата Проекта на бюджетен план на България за 2027 г., който предвижда дефицит на сектор „Държавно управление“ от 4,3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Документът включва мерки за увеличаване на приходите и ограничаване на разходите с цел прекратяване до 2029 г. на процедурата при прекомерен дефицит, съобщиха от финансовото ведомство. Това е първият бюджетен план, който България изготвя и представя в качеството си на пълноправен член на еврозоната от 1 януари 2026 г., включвайки се в регулярните процедури за наблюдение и координация на икономическите политики на държавите от европейския паричен съюз, припомня БТА.
