Украински дронове атакуваха вчера най-големия център за данни в Русия. Атаката е част от поредица удари, които изглежда са насочени срещу амбициите на Москва да развие собствен капацитет в областта на изкуствения интелект, съпоставим с този на САЩ и Китай, пише в анализ по темата Ройтерс.
Ударът по центъра за данни в Балаково, собственост на „Сбербанк“ (Sberbank) – най-голямата банка и технологична компания в Русия, последва три атаки през изминалата седмица срещу центрове за данни на руската технологична група „Яндекс“ (Yandex).
„Потвърждаваме, че центърът за обработка на данни беше атакуван. Същевременно всички системи и услуги на „Сбербанк“ работят нормално и без прекъсвания“, заяви Александър Ведяхин, първи заместник-председател на управителния съвет на банката.
През 2024 г. руската държавна информационна агенция РИА Новости съобщи, че в атакувания център на „Сбербанк“ ще бъде разположен най-големият суперкомпютър в Русия, който трябва да започне работа през 2027 година.
Центровете за данни на „Яндекс“, атакувани по-рано, са подслонявали и трите действащи суперкомпютъра на компанията. Нито „Яндекс“, нито „Сбербанк“ са съобщили дали при украинските атаки са били повредени суперкомпютри, използвани за обучението на модели с изкуствен интелект.
Заедно с основния си местен конкурент „Яндекс“, „Сбербанк“ е сред водещите разработчици на изкуствен интелект в Русия. Руският пазар е поделен между модела „ГигаЧат” (GigaChat) на „Сбербанк“ и „ЯндексГжиПиТи” (YandexGPT), посочват анализатори.
Трудности при закупуването на чипове
Двете компании са инвестирали значителни средства в разработването на своите модели, но според собствените оценки на „Сбербанк“ изостават с до девет месеца от световните лидери в САЩ и Китай. Една от причините са западните санкции, които затрудняват достъпа на Русия до най-съвременното хардуерно оборудване.
„Ясно е с какви трудности се сблъскваме при закупуването на съвременни графични процесори, и ние, и „Яндекс“ страдаме от това“, заяви на в края на септември главният изпълнителен директор на „Сбербанк“ Герман Греф. Той определи този проблем като основната причина Русия да изостава от САЩ и Китай в областта на изкуствения интелект.
„Сбербанк“ води преговори за закупуване на чипове от китайски производители. В интервю за Ройтерс през юни обаче Ведяхин заяви, че още по-сериозен проблем е монополното положение на американския производител на чипове „Енвидиа” (Nvidia) върху софтуерната платформа „КУДА” (CUDA), превърнала се в индустриален стандарт за изкуствения интелект.
По-рано „Яндекс“ съобщи, че суперкомпютрите ѝ работят с чипове „Енвидиа Ей100” (Nvidia A100) – модел, представен през 2020 г., който впоследствие беше наследен от по-модерните „Ейч100” (H100).
„Сбербанк“ разполага с два действащи суперкомпютъра. Най-модерният от тях, наречен „Кристофари нео” (Christofari Neo), заема 167-о място в класацията на 500-те най-мощните суперкомпютри в света. Той се намира в Москва и използва чипове „Енвидиа Ей100” (Nvidia A100).
Най-мощният суперкомпютър на „Яндекс“ – „Червоненкис” (Chervonenkis), заема 101-во място в същата класация.
ИТ експертът Михаил Климарев заяви пред Ройтерс, че замяната на чиповете може да отнеме много време заради западните санкции. По думите му евентуални щети по суперкомпютрите биха могли да забавят развитието на руската индустрия за изкуствен интелект, която и без това е засегната от санкционните ограничения.
„Оборудването се внася, но това става на висока цена и по непреки маршрути – първо, трябва да се договорите с някого, който е готов да ви го продаде и не се страхува от санкциите“, заяви той.
Защита на активите
Някои коментатори сравниха липсата на съобщения за прекъсвания на работата на контролираната от държавата „Сбербанк“ с нарушенията в дейността на „Яндекс“, чиито подразделения за таксиметрови услуги и доставки на храна съобщиха за проблеми. Според тях това показва, че центровете за данни на „Сбербанк“ са по-добре защитени.
„Това е отличен пример за това какво може да направи един собственик на бизнес, за да защити активите си“, написа военният блогър Александър Коц. Съгласно указ на президента Владимир Путин от август държавата може да поеме управлението на обекти, които не са достатъчно добре защитени.
Обектът на „Сбербанк“ се намира близо до Балаковската атомна електроцентрала, която осигурява енергия за центъра за данни, както и до Саратовската водноелектрическа централа. Не са съобщени щети по нито една от двете електроцентрали вследствие на атаката.
Украйна заявява, че атаките са в отговор на руските нападения срещу собствените ѝ центрове за данни. Двете страни си нанасят удари и по рафинерии, електроцентрали, пристанища и компании за електронна търговия.
Министерството на цифровото развитие на Русия съобщи тази седмица, че води преговори с армията относно защитата на центровете за данни. Междувременно някои депутати призоваха центровете да бъдат преместени под земята, където оборудването ще бъде защитено от атаки.
