петък, 24 май, 2024 година.

Поредица от данни и прогнози за икономиката на България бяха представени днес. Сред институциите показали оценки за размера на брутния вътрешен продукт, инфлацията, външната търговия и др. бяха Националният статистически институт, Европейската комисия, Евростат и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Инфлацията в България през април е спаднала до 2,4 на сто на годишна база (спрямо същия месец на 2023 г.), измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това сочат официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), които бяха обявени по-рано днес.

На месечна основа (спрямо март 2024 г.) инфлацията у нас през април е била отрицателна (минус 0,3 на сто).

Измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация у нас през април е достигнала 2,5 на сто, а месечната е била отрицателна – минус 0,1 на сто, по данни на НСИ.

Същевременно в своите пролетни икономически прогнози, представени също днес, Европейската комисия посочва, че инфлацията в България, хармонизирана със стандартите на Европейския съюз, е достигнала 8,6 на сто през 2023 година.

Тя е спаднала през март 2024 г. до 3,1 на сто на годишна база. Същата оценка за годишното ниво на инфлацията в България през март (3,1 на сто) дава и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Днес тя представи своя доклад за икономическите перспективи пред различните региони по света.

Европейската комисия посочва, че най-силно влияние при забавянето на ръста на цените в България имат енергийните и хранителните продукти. Инфлацията в сектора на услугите обаче се очаква да остане сравнително висока под натиска на ръста на номиналните заплати и на изтичане на периода на намалено ДДС за заведенията и кетъринг услугите.

Данните на НСИ сочат, че през април 2024 г. най-съществено намаление на цените спрямо предходния месец е отчетено в икономическите сектори „Развлечения и култура“ (минус 5,9 на сто), „Съобщения“ (минус 2,1 на сто) и „Здравеопазване“ (минус 1,2 на сто).

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България през първото тримесечие на 2024 г. нараства с 1,7 на сто спрямо първото тримесечие на предходната година, сочат сезонно коригираните данни на НСИ. Те са представени в друг доклад, огласен днес. В него са включени експресните оценки на Националния статистически институт за растежа на българската икономика.

Брутният вътрешен продукт на България през периода януари-март 2024 г. се увеличава с 0,4 на сто на сезонно коригирана основа спрямо последното тримесечие на 2023 г., сочат още данните на НСИ.

Същата оценка за годишния ръст (1,7 на сто) на българския БВП през първото тримесечие на 2024 г. представи днес и европейската статистическа служба Евростат. Тя потвърждава и данните за нарастване на брутния вътрешен продукт на страната с 0,4 на сто спрямо последните три месеца на 2023 г., но посочва, че темпът му на растеж се е забавил. През четвъртото тримесечие на 2023 г. българската икономика се увеличи с 0,5 на сто спрямо предходния тримесечен период, припомня Евростат.

Същевременно Европейската комисия в своите пролетните икономически прогнози прогнозира, че брутният вътрешен продукт на България през настоящата година ще нарасне с 1,9 на сто, а през 2025 г. – с 2,9 на сто

От своя страна Европейската банка за възстановяване и развитие отбелязва, че нарастването на БВП на България се е забавило до 1,8 на сто през 2023 година. Това е станало на фона на по-слабо търсене в страните от Европейския съюз и на спад с 1,9 на сто на българския износ през 2023 г. (в реални стойности). Вносът в България е отбелязал сериозно понижение през миналата година, което е компенсирало намалението на експорта, посочва ЕБВР.

ЕК очаква износът на България да нарасне значително след първото тримесечие на годината на фона на увеличение на външното търсене на стоки и услуги. Вносът в страната също ще се увеличи, стимулиран от вътрешното търсене, сочи оценката на ЕК.

Бюджетният дефицит на страната се очаква да възлезе на 2,8 на сто през 2024 г. и на 2,9 на сто през 2025 г. под натиска на увеличението на пенсии и заплати. Общият държавен дълг през 2025 г. ще се увеличи до 24,6 на сто от БВП, прогнозира Еврокомисията.