България поиска активиране на средства от земеделския резерв на Европейския съюз (ЕС) заради щетите от сушата. Страната пострада сериозно през месеците юли и август и от неконтролируеми пожари, влошени от климатичните условия като високи температури и дълъг период на засушаване. Това заяви служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов на неформално заседание на министрите по земеделие и рибарство, което се провежда в Будапеща, Унгария, във връзка с изпратени писма от България до Европейската комисия (ЕК) за задействане на селскостопанския резерв в подкрепа на земеделските производители, съобщиха от ресорното министерство.
Тахов изтъкна, че са били унищожени животни, пчелни семейства и кошери, храна за животни, техника, селскостопански съоръжения и домове и подчерта необходимостта да бъдат предприети спешни мерки.
За България адекватната защита при търговията със земеделски стоки с трети страни е ключова за запазване на мястото и бъдещето на устойчивото земеделско производство в рамките на ЕС, каза аграрният министър. Той припомни представената от него позиция на редовното заседание на Съвета през месец май, в която беше отчетен интензивен внос на пресни кокоши яйца за консумация в Република България от Украйна от началото на 2024 г. В тази връзка България изпрати писмено искане към Комисията да задейства защитен механизъм за българските производители на яйца заради наблюдаваните негативни пазарни тенденции в резултат на вноса от Украйна. Тахов допълни, че е налице сериозно безпокойство сред представителите на сектора в страната и съобщи, че България ще повдигне въпроса и на предстоящото заседание на Съвета.
В рамките на дискусия за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) министърът на земеделието и храните коментира необходимостта от ускоряване на процеса за изменение на Стратегическите планове. Събитията през последните години показаха, че наличието на гъвкави инструменти в законодателството, които да отразяват текущите предизвикателства, е от ключово значение, посочи Тахов. Той изтъкна и необходимостта от оптимизиране на планирането и повече възможности за държавите членки да използват гъвкаво неусвоените средства по гарантираните бюджети.
Министър Тахов коментира, че основните инструменти в двата стълба на ОСП в периода след 2027 г. следва да запазят целта, свързана с осигуряване на конкурентоспособност и стратегическо развитие на земеделския сектор в Европа. При бъдещите реформи на ОСП следва да се работи за запазване на успешните инструменти на политиката като например директните плащания. Необходимо е да се отчитат нарастващите предизвикателства пред земеделието и да се гарантира бюджет в достатъчни размери, който да донесе сигурност в сектора. От съществено значение е да се работи за изравняване в нивата на директните плащания, за да може земеделските стопани в държавите с по-ниски плащания да са равнопоставени с останалите фермери в ЕС, каза министърът.
Той посочи и необходимостта от постигането на баланс в екологизацията, който да не застрашава продоволствената сигурност и да не води до негативи за европейските фермери. Екологичните критерии към нашите производители трябва да са ясни и разбираеми, както и да са изпълними при извършването на обичайната земеделска дейност и да не възпрепятстват стандартните земеделски практики, каза министър Тахов.
БТА припомня, че неформалното заседание на министрите по земеделие и рибарство в Будапеща се провежда в периода от 8 до 10 септември и в програмата му влиза дискусия на тема „Към конкурентоспособна, устойчива на кризи, гъвкава, ориентирана към фермерите и основаваща се на знанието бъдеща Обща селскостопанска политика“.
През август министър Тахов се срещна с бранша у нас, за да обсъдят второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. По думите на ресорния министър промените са във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени фермерите през първата година от прилагането на новата ОСП и предложенията на сектора. Промените ще предоставят възможност за по-голяма гъвкавост при спазване на определени екологични условия.
„Предложенията за изменение са в резултат както на задълбочен анализ и преглед на политиките, така и на съвместната работа с институциите и добрата комуникация с бранша“, уточни земеделският министър.