понеделник, 15 април, 2024 година.

Салдото по Консолидираната фискална програма (КФП) в края на януари 2024 г. бе излишък в размер на 0,3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), пише в Месечния обзор на българската икономика, изготвен от дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ на Министерството на финансите (МФ) и разпространен от МФ. За документа са използвани данни, налични към 15 март.

Същевременно вчера МФ съобщи, че на база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по КФП към края на март 2024 г. да бъде излишък в размер на 0,4 млрд. лв. (0,2 на сто от прогнозния БВП).

Касовите постъпления през януари се увеличиха със 7,6 на сто спрямо януари 2023 г. Това се дължеше на по-високите данъчни приходи, които нараснаха с 11,9 на сто, посочват от МФ. Най-значителен принос за увеличението имат приходите от косвени данъци, които нараснаха с 22,3 на сто, главно поради големия ръст на внесените акцизи – 78,6 на сто, в резултат на значителните количества тютюневи изделия, освободени за потребление през декември 2023 г. (периодът на облагане), преди влизането в сила на по-високите ставки на акцизите от януари 2024 г. Приходите от социалните осигуровки и подоходните данъци също регистрираха двуцифрени растежи, съответно от 13,4 на сто и 18,1 на сто.

Общите разходи се увеличиха с 9,5 на сто поради по-високите социални разходи и плащания за персонал, докато субсидиите, капиталовите разходи и вноската в бюджета на ЕС намаляха. Държавният дълг (вкл. държавно гарантирания) възлезе на 20,5 на сто от прогнозния БВП. Съотношението на фискалния резерв към прогнозния БВП бе 6,7 на сто.

Кредитът за частния сектор се ускори леко през януари, отбелязвайки ръст от 12,3 на сто на годишна база, при 12 на сто в края на 2023 г. Кредитите за домакинствата бяха основният фактор за по-бързото нарастване на частния кредит, пише в анализа. Тези кредити отчетоха ръст от 16,3 на сто (15,9 на сто в края на декември), при по-високи темпове на растеж както на потребителските, така и на жилищните кредити. Потребителските кредити се увеличиха с 12,6 на сто на годишна база в края на януари, при 12,3 на сто месец по-рано. Жилищните кредити достигнаха нов най-висок ръст от 21 на сто в сравнение с 20,5 на сто, отчетени в края на декември, и подкрепени от все още рекордно ниските лихвени проценти, отчитат експертите.

Среднопретеглените лихвени проценти по корпоративни и потребителски кредити се понижиха през януари – с 53 и 95 базисни точки (б.т.) съответно до 4,58 на сто и 8,61 на сто. Средната цена на жилищните кредити остана без промяна на ниво 2,59 на сто. Среднопретеглената възвръщаемост на срочните депозити за нефинансови предприятия и домакинства се увеличи с 4 б.т. до 2,32 на сто.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. БВП нарасна с 1,8 на сто на годишна база с положителен принос от нетния износ. За цялата 2023 г. растежът на икономиката също бе 1,8 на сто.

През последното тримесечие на годината износът на стоки и услуги намаля с 1,9 на сто спрямо година по-рано, но спадът му бе изпреварен от този на вноса, който достигна 4,3 на сто. Потреблението на домакинствата продължи да нараства, макар и с по-бавни темпове в сравнение с предходните тримесечия, като растежът му бе 3,2 на сто на годишна база.