петък, 12 юли, 2024 година.

Още не е задължително за всички компании в България да публикуват нефинансова декларация за бизнес стратегиите и политиките, но това ще се промени след края на годината с транспонирането на Директивата относно оповестяването на нефинансова информация и за информация за многообразието. За момента това задължение още не е част от специализираното законодателство, за което следят от Комисията за финансов надзор (КФН). Това съобщи Петя Хантова, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН. Тя беше сред участниците в дискусия за значението на принципите на корпоративното управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в България, в рамките на конференция, организирана от КФН в столичния Интер Експо Център. Събитието преминава при засилен интерес.

Корпоративното управление, съставна част от абревиатурата за устойчиво управление (ESG стандартите – бел. авт.) е приоритет за ОИСР, увери лекторът, като се позова на определението за корпоративно управление. Съгласно него, то е съвкупността от взаимоотношения между управителните и контролни органи на дружеството служителите, УС, акционерите и всичките заинтересовани лица. То дава структурата и рамката, чрез която се ръководи компанията, поставя целите пред нея и начина на изпълнението им и не на последно място как да се отчетат резултатите от дейността.

Ефективната рамка за корпоративно управление; гарантирането на равнопоставено третиране на акционерите, оповестяването на информация и прозрачността; отговорността на УС, устойчивостта и жизнеспособността изпълват със съдържание принципите за корпоративно управление, припомни Петя Хантова.

Тя увери присъстващите, че в КФН гледат на устойчивостта и жизнеспособността на дружествата, с които за последно са допълнени принципите за корпоративно управление на ОИСР, като на основата за устойчива и жизнеспособна икономическа и финансова среди. Придържането към тях подобрява и достъпа до финансиране, защото чрез тези принципи се изгражда доверие към пазара и защитата на потребителите, обясни Хантова.

Директорът от КФН също акцентира върху разширения и допълнен списък с лица, които се смятат за заинтересовани. Обхватът в преразгледаните принципи на ОИСР за корпоративно управление е много по-широк от залегналите постановки в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Под заинтересовано лице вече се разбира всеки, който има взаимоотношение с конкретното дружество.

В световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление, до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.

Петя Хантова определи Националния кодекс за корпоративно управление като много съвременен документ, към който следва да се придържат компаниите. Преразгледаните и допълнени принципи на ОИСР в посока устойчивостта са вече залегнали в голямата си част в българския кодекс.