понеделник, 20 май, 2024 година.

Общо 333 са одитните доклади за извършените финансови одити на годишните финансови отчети

Неправилни отчитания в размер на 6,73 млрд. лева са коригирани във финансовите отчети на бюджетните организации /министерства, ведомства, държавни висши училища и общини/ в резултат на извършените от Сметната палата финансови одити през 2023 г.

Това е почти 2,5 пъти повече в сравнение с предходната година, когато по време на одитите на Сметната палата са коригирани неправилни отчитания за 2,75 млрд. лева.

Общо 333 са одитните доклади за извършените финансови одити на годишните финансови отчети /ГФО/ на бюджетните организации за 2022 г. – с 16 % повече от предходната година.

Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за 271 бюджетни организации, квалифицирано мнение – за 50 бюджетни организации, отрицателно мнение – за 11 бюджетни организации и отказ от изразяване на мнение – за 1 бюджетна организация.

(Немодифицирано мнение – когато отчетът дава вярна и честна представа за финансовото състояние на организацията;

Модифицирани мнения:

1) квалифицирано мнение – когато има съществени неправилни отчитания или пропуски на важна финансова информация, чийто ефект не е всеобхватен;

2) отрицателно мнение – когато неправилните отчитания или пропуски са както съществени, така и всеобхватни;

Отказ от изразяване на мнение – когато одиторът не е в състояние да получи достатъчни и уместни одитни доказателства, което е както съществено, така и всеобхватно.)

Въз основа на извършените одити е изготвен обобщен доклад, който показва значителен брой на изразените от Сметната палата немодифицирани мнения – 81% от общия брой. Те са за ГФО на бюджетните организации, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци.

Сметната палата съдейства за подобряването на отчетността в одитираните организации, като стартира одитите в тях още през отчетния период и установените от одиторите неправилни отчитания могат да се коригират до приключване на одита.

Ако не бяха извършени корекции, Сметната палата би изразила отрицателно мнение по финансовите отчети на 90 бюджетни организации и квалифицирано мнение по финансовите отчети на 40 бюджетни организации. След корекциите отрицателните мнения са намалели с 88%, а немодифицираните мнения са нараснали с 34%.

В резултат на корекциите значително се е увеличил броят на финансовите отчети, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на отделните бюджетни организации. Най-съществена промяна се наблюдава при общините, където немодифицираните мнения са се увеличили с 55%. Модифицираните мнения при общините са намалели спрямо предходната година с 9 %. Като основна причина отново може да се посочи възможността за корекция от бюджетните организации на установените от одиторите неправилни отчитания.

По време на финансовите одити одиторите установяват също и грешки и нередности, които остават некоригирани във финансовите отчети. Затова и одитни доклади са изпратени на съответни органи по компетентност.

За случаи на несъобразяване със законите и другите нормативни разпоредби са уведомени Агенцията за държавна и финансова инспекция /АДФИ/ – за две министерства и ведомства и за 34 общини, и Прокуратурата на РБ – за едно централно ведомство, за предприемане на мерки. За установено незаконосъобразно събиране или разходване на бюджетни или други публични средства и при констатирани данни за престъпление е уведомена Прокуратурата на РБ за 6 общини.

Одитни доклади са изпратени по компетентност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни действия. Това са Министерство на финансите – за две централни ведомства и за 116 общини, Националната агенция за приходите – за една община, Общински съвети – за 9 общини, Националното сдружение на общините в Република България – за 35 общини.

Слабости при изготвяне на финансовия отчет

В трите групи обекти – министерства и ведомства, държавни висши училища и общини, се допускат сходни неправилни отчитания при класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите. Като основна причина Сметната палата посочва честата промяна в изискванията на нормативната уредба, свързана с финансово-счетоводната отчетност, включително поради недостатъчно изчерпателните указания от страна на МФ по отношение на нейното прилагане. Неблагоприятен ефект имат и даваните от страна на МФ индивидуални допълнителни пояснения на бюджетни организации, от които често произтичат изключения от общите правила.

Не се спазват указанията на МФ за преглед за обезценка на дълготрайните активи и за задбалансово отчитане на поетите и реализирани ангажименти и/или възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения.

Констатирани са проблеми при идентифицирането и прилагането на принципи от Закона за счетоводството.

Слабости при организацията на финансовата отчетност

Не е достатъчен административният капацитет на общините и държавните висши училища, което води при тях до най-висок относителен дял на изразените модифицирани (квалифицирани и отрицателни) мнения.

Липсва изискване в нормативната уредба да има унифицирана база данни за всички счетоводни записвания в системата на първостепенния разпоредител. Това може да доведе до грешки при изготвяне и обобщаване на информацията в консолидираните годишни финансови отчети.

Не е ефективен контролът от страна на първостепенните разпоредители върху счетоводната отчетност и бюджетната дисциплина на разпоредителите от по-ниска степен.

Всички посочени слабости при организацията на счетоводната отчетност са идентифицирани и при извършването на одитите на ГФО за 2021 г., 2020 г., 2019 г. и 2018 г.

В заключение Сметната палата смята, че добрата финансова отчетност в публичния сектор генерира много и различни ползи за обществото и това налага непрекъснатото ѝ развитие според най-добрите международни практики – Международните и Европейските счетоводни стандарти за публичния сектор, които са в процес на разработване. Сметната палата ще подкрепя усилията на Министерство на финансите в тази посока и в същото време ще продължава да дава обективна оценка на степента на развитие на финансовата отчетност.