петък, 24 май, 2024 година.

Ако тенденцията на спад на инфлацията, отчетена от НСИ, се задълбочи, имаме всички основания да смятаме, че през 2025 г. можем да влезем в еврозоната – ако не в началото, в средата на годината, и само политическо решение може да наложи да изчакаме 1-ви януари 2026 г., защото няма държава, която да е приела еврото в средата на годината.

Тази прогноза направи пред БНР икономистът и финансов експерт Юлиан Войнов.

„Последните данни показват, че се движим с доста ускорени темпове за намаляване на инфлацията. По последните данни за април на НСИ инфлационният индекс спада на месечна база с 3%, т.е. имаме месечна дефлация от 3% и годишната инфлация е 2,4%. … За да изпълним критериите за еврозоната, този спад ни приближава в много сериозна степен. За момента още не изпълняваме този критерий. Ако тенденцията на спад на инфлацията, която видяхме през април, се задълбочи, а аз не виждам причини да не се задълбочи, следващите 3-4 месеца най-вероятно ще изпълним този критерий“, обясни той.

НСИ: Растеж на БВП в началото на 2024 г. с 0,4% на тримесечна и с 1,7% на годишна база

Левон Хампарцумян: Никой не влиза в еврозоната в средата на годината, ще влезем в началото на 2026 г.

Според него за конвергентният доклад, който ще излезе пред юни, вероятно няма да сме покрили изискванията за влизане в еврозоната, но ако бъде поискан допълнителен доклад до края на годината, шансовете са големи.

Димитър Радев: България няма да успее да изпълни критериите за влизане в еврозоната до юни
Проучване на Блумбърг: Икономиката на еврозоната набира скорост
Еврозоната отчете икономически ръст от 0,3% за първото тримесечие

Българската народна банка и банковият сектор ще бъдат напълно готови до края на годината за въвеждане на еврото, но това не е достатъчно в чисто технически и логистичен план, каза вчера на конференция за въвеждане на еврото управителят на БНБ Димитър Радев и обясни:

„Има редица, преди всичко информационни счетоводни системи, под контрола на изпълнителната власт и общините, които трябва да се адаптират за работа в условията на еврозоната“.

В предаването „12+3“ Юлиан Войнов изказа съгласие с констатациите, изтъкнати от гуверньора на БНБ и коментира:

„Банките в България се готвят 2 години за приемане на еврото и почти всички са готови. … Финансовият сектор – застрахователните дружества, пенсионните фондове и т.н. Там липсва информация. Комисията за финансов надзор не е много активна и няма публична информация дали се правят някакви промени, за да могат да оперират с еврото, защото става дума за големи финансови трансакции. … Другата голяма тема са държавните институции и общините, тъй като това е първият досег на хората до държавното управление и ако там има някакъв проблем, примерно с изплащането на пенсии, би могло да предизвика сериозен катаклизъм“.

Финансов експерт Юлиан Войнов коментира, че при приемането на България в еврозоната лихвите по външните дългове на държавата, общините и фирми ще се понижат сериозно, но:

„Странният случай е, че всички лихвени проценти на банките се увеличават, а единствено за ипотечните кредити трендът е обратен – те намаляват. Имаме банки в България, които са с майки в ЕС, при условие, че минималната лихва в еврозоната е 4%, ние даваме ипотечни кредити в България на лихва 2,5 – 3%. Ясно е, че когато влезем в еврозоната и България бъде принудена да провежда паричната политика на ЕЦБ, тези лихви не могат да останат по този начин. Въпросът е защо българските банки поддържат толкова ниски лихви по ипотечните кредити. И отговорът е, защото в България няма други пазари, които са достатъчно ликвидни и развити, където хората да си държат парите, а хората имат средства, които искат да инвестират някъде, единственият ликвиден пазар е имотният. Цените на имотите са много високи“.

Той предупреди, че политиката на търговските банки по отношение на ипотечното кредитиране ще се промени при влизане в еврозоната и хората трябва да се предпазливи в своите финансови решения.

Михаил Кръстев: Реалистично е България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г.

Войнов беше категоричен, че когато България излъчва сигнали, че е стабилна и няма да промени евроатлантическата си ориентация, много по-лесно се разговаря с партньорите в ЕС и НАТО:

„Политическата стабилност трябва да бъде в посока евроатлантическо правителство, което да защитава стабилно тези ценности“.

Интервюто на Георги Налбантов с Юлиан Войнов в предаването „12+3“ можете да чуете от звуковия файл на страницата на БНР.