Страните с висок държавен дълг или повишени фискални рискове трябва да започнат бюджетна консолидация незабавно, преди нарастващите лихви и натискът на финансовите пазари да ограничат още повече възможностите им за действие. Това заяви директорът на департамента на Международния валутен фонд (МВФ) по фискалните въпроси Родриго Валдес на пресконференция в рамките на годишните срещи на фонда и Световната банка в Банкок.
„Посланието ни днес е малко по-различно от това в миналото. Сега казваме, че е спешно и трябва да се действа сега“, посочи Валдес. По думите му по-високата доходност по държавните облигации вече се е превърнала в реалност и правителствата трябва да стабилизират дълга си, преди пазарите да ги принудят да предприемат корекции.
Въпреки устойчивостта на икономическата активност през тази година има малко признаци за фискална консолидация в големите икономики. Напротив, политиките в някои случаи се движат в обратната посока. Първичното фискално салдо се е влошило с около 0,4 процентни пункта от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо прогнозата на МВФ отпреди шест месеца. Влошаването е със същия мащаб и спрямо резултата от предходната година, посочи Валдес.
Същевременно съотношението на световния държавен дълг към БВП се очаква да продължи да нараства и да достигне 100 на сто до края на десетилетието. По-високите лихвени проценти увеличават разходите за обслужване на дълга постепенно, тъй като правителствата рефинансират задълженията си в продължение на няколко години. Това означава, че лихвената тежест върху бюджетите ще продължи да нараства и през следващите години.
Доходността по държавните облигации се повишава
Доходността по държавните облигации на страните от Г-7 се е увеличила с около 120 базисни пункта от края на февруари, заяви заместник-директорът на департамента по фискалните въпроси Ера Дабла-Норис в отговор на журналистически въпрос.
По-високите доходности в големите развити икономики могат да затегнат глобалните финансови условия и да увеличат разходите по финансиране в развиващите се пазари. Засега тези икономики остават устойчиви, подкрепени от по-силните си институционални рамки и политики, по-голямата база от местни инвеститори и по-дългите матуритети на държавния дълг.
Уязвимостта обаче се различава значително между отделните държави. Най-силно засегнати могат да бъдат страните с висок дълг, големи нужди от рефинансиране и ограничено пространство за бюджетни мерки. Затова те трябва да използват все още благоприятните условия за финансиране, за да създадат резерви за реакция при следващо сътресение. Сред необходимите мерки са по-добро управление на дълга, достоверни фискални планове, подобряване на данъчната система и по-ефективно използване на публичните средства, посочи Дабла-Норис.
Валдес обясни, че съотношението между лихвения процент по държавния дълг и темпа на икономически растеж е от съществено значение за динамиката на задлъжнялостта. Когато лихвата надхвърля растежа, дългът нараства по-бързо спрямо икономиката, ако първичното бюджетно салдо не се подобрява достатъчно. Според представения от него анализ все повече държави се придвижват към положение, при което лихвените проценти са по-високи от темпа на растеж.
Това прави стабилизирането на дълга по-трудно. Правителствата трябва да постигат по-силни първични бюджетни салда, за да ограничат увеличаването на задлъжнялостта.
Субсидиите за горива струват скъпо на бюджетите
МВФ препоръчва правителствата да позволяват цените на енергията да отразяват недостига на предлагане. Подкрепата за домакинствата и предприятията, когато е необходима, трябва да бъде временна, ограничена и насочена към най-уязвимите групи.
Общият фискален разход за мерките, с които държавите ограничават пренасянето на по-високите енергийни цени към потребителите, е около 0,5 на сто от световния БВП, посочи Валдес в началото на пресконференцията.
По думите му за една типична държава, която напълно субсидира горивата и не допуска цените да се повишат след енергийния шок, разходът през тази година е между 1 и 1,5 на сто от нейния БВП.
Валдес определи този тип подкрепа като скъпа и често регресивна, тъй като ползите от нея не се разпределят непременно в полза на най-нуждаещите се. По-добър вариант е правителствата да използват социалните си системи, за да идентифицират домакинствата, които имат нужда от помощ. При необходимост могат да се субсидират и конкретни разходи, например тарифите за транспорт, вместо да се задържат цените на горивата за всички потребители.
МВФ отчита, че мерките за ограничаване на цените са по-умерени, отколкото през енергийния шок от 2020–2022 г., и че все повече държави позволяват цените да отразяват недостига. Все още обаче редица правителства прибягват до широки субсидии.
Когато цените се задържат изкуствено ниски, потреблението не се приспособява достатъчно към ограниченото предлагане. Така необходимото намаляване на търсенето се прехвърля към други държави, а глобалните цени могат да се повишат допълнително, предупреди Валдес.
Данъчните реформи могат да подкрепят растежа
Сред трите основни препоръки на МВФ е подобряването на данъчните системи и структурата на публичните разходи, така че те да създават по-малко икономически изкривявания и да подкрепят растежа.
Октомврийското издание на доклада „Фискален монитор“ разглежда как държавите могат да насърчат инвестициите, производството, иновациите и заетостта, без да намаляват общите бюджетни приходи. Според Валдес нова база данни на МВФ показва, че намаляването на данъчните изкривявания може да бъде свързано с повишение на БВП на човек с около 3,5 на сто в рамките на няколко години.
Докладът посочва няколко възможни направления за реформи. При данъка върху добавената стойност (ДДС) ограничаването на освобождаванията и пълното възстановяване на данъка върху производствените ресурси могат да намалят разходите на предприятията. Според оценките на МВФ премахването на изкривяванията при ДДС може да доведе до печалби за икономическото благосъстояние до 0,8 на сто от БВП в изследваните развиващи се икономики.
При корпоративното облагане по-бързото признаване на инвестиционните разходи може да понижи цената на капитала и да насърчи инвестициите. Премахването на данъчните изкривявания, които увеличават цената на капитала, би могло да повиши дългосрочния БВП с 2,1 до 2,7 на сто, показват изчисленията на фонда.
Реформирането на данъците върху трудовите доходи и системите за социални помощи също може да увеличи стимулите за започване на работа и за повишаване на доходите. Оценките на МВФ сочат, че подобни реформи биха могли да повишат равнището на заетост с 1,2 процентни пункта в развиващите се икономики и с 0,8 процентни пункта в развитите икономики.
В отговор на въпрос за възможностите за увеличаване на приходите в държави с ниска данъчна събираемост ръководителят на подразделение в департамента по фискалните въпроси Давиде Фурчери посочи, че реформите могат да включват оп
