Участник в изложбата „С Глаголица около Земята“:
Изложбата „С Глаголица около Земята“ напусна пределите на Българското национално радио и замина за Хърватска и Унгария.
На фон в зелени тонове и опушено сиво, са изписани букви от Глаголицата. На преден план изпъква череп на елен, а там, където е мястото на третото око, се откроява буквата „Азъ“.
„Азъ помня“, така се казва творбата. Тази централна фигура е обляна в светлина, рогата са преплетени с други рога, само че тъмни, мрачни. А защо елен? Може би защото той е вестителят, който свързва Горния и Долния свят. Който иде от миналото, прекосява настоящето, стапя се в идното, за да стигне там, дето винаги е бил – в безкрая.
Гост по темата в „Нощен Хоризонт“ е Анита Арсова. Тя е автор на картината и е една от участниците в изложбата „С Глаголица около Земята“. Родена е през 1994 г. в София, където завършва Френската езикова гимназия. Веднага след това се впуска в дебрите на философията – в Софийския университет.
„Тя ме научи да задавам въпроси, но с времето усетих, че освен от теория, имам нужда и от свободата да създавам. Когато отидох да се отпиша от университета, съдбата се намеси чрез една от онези щастливи „случайности“, които променят посоката – предложиха ми да запиша Визуални изкуства.“
Завършва бакалавърска степен с квалификация за учител по рисуване, но още докато учи, започва да търси преживявания, „които да ме извадят извън познатото“. Изминава сама, пеша, Пътя на Сантяго де Компостела – преживяване, което ми даде усещане за търпение, издръжливост и вътрешен ритъм“.
Завършва допълнителна квалификация по артистична фотография, заминава на бригада в Аляска, пътува и трупа опит „далеч от сигурността на едно място“.
След завръщането си в България завършва курс за автобояджия и известно време е чирак в автобояджийско ателие. Там се сблъсква отблизо с индустриалните материали, повърхностите и прецизността на ръчния труд. Малко по-късно съдбата отново се намесва и Анита записва магистратура „Метал“ в Националната художествена академия.
Паралелно с учението започва работа в стартъп за безпилотни самолети, където се занимава с ремонти на композитни детайли, а по-късно и с контрол на качеството.
„Тази среда ме научи на дисциплина, техническа отговорност и внимание към детайла. В този период направих още едно голямо самостоятелно пътуване – този път до Индия, което остави дълбока следа в начина, по който гледам на времето, тялото и процеса.“
И идва 2025-та. А с нея – и решението да рискува сигурността, натрупана до този момент, и да се посвети изцяло на изграждането на собствена практика.
Така се роди ИНВЕНТАРИУМ, разказва Анита Арсова, като естествено продължение на всички пътища, през които съм минала: изкуство, занаят, пътуване, труд и учене.
Днес работя с метал, изображения, текстил и вече живели предмети. Интересуват ме трансформацията, паметта на материята и следите от ръката. ИНВЕНТАРИУМ не е крайна точка, а място, в което този път продължава…“
Още по темата в звуковия файл на страницата на БНР.
