На 10 ноември от 18:00 часа в Галерия „Ракурси“ в София ще бъде открита изложба на професор Христо Харалампиев, който преподава в Архитектурния факултет и в Художествената академия. Ще бъдат изложени 7 скулптури и над 20 рисунки.
За БНР Харалампиев сподели:
„Не съм забелязал да ми се е променил кой знае колко дневният режим. Жена ми често ми казва: „Преди да се пенсионираш беше по-свободен, отколкото след това“. Художникът си е в ателието винаги, разбира се. Преподавателската дейност е дотогава, докогато имаш физическите сили. Нормиран работен ден при мене не може да се случи. Когато имам работа и имам проблем, над който съм се съсредоточил, мога да прекарам много време в ателието. Има дни, когато нещата са по-други, но човек има нужда и от странични натрупвания. Не може да е само в ателието си“.
Скулптурите и рисунките са без названия:
„Оставям ги с номера. Убеден съм, че зрителят и този, който е изкушен от подобно творчество и подобна материя, сам може да си определи за какво става дума. Всеки намира нещото, което търси“.
Настоящата изложба се концентрира върху особен „проблем“ на скулптура:
„Изграждане на едно конкретно пластично пространство посредством отделни елементи, инспирирани от човешката фигура. С други думи, ако мога да го преведа – това са части, или това са елементи от човешката фигура, които имат композиционна характеристика и правят една конкретна структура“.
Рисунката винаги е била самостоятелно художествено произведение за Халалампиев, а не „подготвителна скица“, сподели той за „Хоризонт до обед“.
„Едното е триизмерност, другото е двуизмерно. Проблемът може да бъде един. Рисунката е нещо, без което художникът би трябвало да не може. Друг е въпросът дали той я показва или не. Имам колеги, художници, които рисуват и не показват рисунките. По някаква причина. За мен тези рисунки са част от пластичния проблем, те затварят целия кръг. Сигурно последните 20, 30 и повече години няма изложба, в която да съм показвал само скулптура, винаги е била и с рисунки. Но съм имал изложби само от рисунки, без скулптура. Което означава, че поне при мен рисунката е базата. В рисунката сме абсолютно, абсолютно „голи“. В рисунката няма как да излъжеш, няма как да се скриеш, няма. Рисунката е автографът на художника“.
