понеделник, 15 април, 2024 година.

Българската диригентка Деляна Лазарова ще открие международния конкурс “Джордже Енеску” в Румъния в края на август. Това съобщи тя за БТА по време на посещението си в Букурещ. В сряда вечерта сънародничката ни изнесе концерт с Камерния оркестър на Румънското национално радио и с пианистката Александра Силоча в концертната зала на радиото в румънската столица.

“Ще открия конкурса с концерт с програма, която вече е подбрана, с победителя на композиторската част от конкурса от миналата година. Ще завършим с произведение на Енеску – “Румънската поема”. Едно от неговите първи произведения, които е напrсал за оркестър”, каза Деляна Лазарова.

Следва интервюто, което диригентката даде за БТА преди концерта в Букурещ.

Маестра Лазарова, за втори път идвате в Букурещ. През септември миналата година бяхте тук като част от международния музикален фестивал “Джордже Енеску” и водихте с палката си симфоничния оркестър на Букурещ. Как очаквате да Ви приеме публиката този път?

– Гледам да нямам никакви очаквания. Преди концерта си мисля за някои музикални места, съсредоточавам се върху музиката и се надявам на публиката да й хареса и пак да дойдат на концерти тук. Има толкова хубави ансамбли в Румъния, особено в Букурещ.

Част от програмата тази вечер включва и произведение на Волфганг Амадеус Моцарт. Негова е мисълта, че “Музиката не е в нотите, а в тишината между тях”. За вас какво е музиката?

– Това е наистина много хубаво определение. За мен музиката е звук, който се развива във времето. То е като една скулптура, която виждаме как се изгражда пред очите ни. Единствено може да бъде възродена, когато свирим това произведение, а нотите, написани на страницата, са като едно писмо и до музикантите. Ние просто трябва да го прочетем и да вдъхнем живот в тези написани ноти.

Пишете ли писма до България? Много често сте извън родината.

– О, да. Всеки ден съм във връзка с роднините ми, с майка ми, с брат ми, с леля ми също. Те леко се смущават, когато един ден се обадя от едно летище, на другия ден съм на друго място. Винаги са с мен в мислите ми и в сърцето ми. Така че да, определено пиша писма. Понякога те са електронни, но изпращам доста картички към България.

Освен в България, къде се чувствате у дома?

– В България си е най хубаво. Няма какво да се залъгваме. Но сега, особено този сезон, който е доста натоварен и всяка седмица съм на различно място, започвам да се чувствам най-удобно в момента, в който пристигна където и да съм и най-накрая съм на сцената с музикантите и започнем да работим върху музиката. Всичко останало, пътуване, друг хотел, дали хотелът е удобен, как е леглото и така нататък са неща, които не са интересни. Важни са, но в крайна сметка гледам да се съсредоточа върху най-важното – работата върху музиката. Това ми дава най-много сили да пътувам и да се справя с тази малко сложна програма, която имам.

Говорейки за трудности, по-трудно ли е за една жена да ръководи оркестър със своята палка? Професията Ви все още се доминира от мъже.

– Да, така е, но нещата се променят пред очите ни. Понякога има леко перде, което усещам. Но нещата се променят в момента, в който започнем да работим върху музиката и музикантите усетят, че всичко, което казвам и всичко, което правим, е, за да може да служи на музиката, а не е заради мен. Няма значение дали съм мъж или жена, откъде идвам, в крайна сметка и в един момент всички сме равни и единственото нещо, което трябва да направим, е да се съсредоточим и да имаме една музикална идея, за да може произведението да зазвучи и да оживее.

В английския език като кажеш пианист или актьор, то е една дума. Няма значение дали е жена пианистка или мъж пианист. Малко е смешно, защото на някои места все още съм представена като жена диригентка. Да, има още път да изминем.

Работили сте с едни от най-известните оркестри по целия свят. С Ффлхармоничния оркестър на Би Би Си, Бирмингамския симфоничен оркестър, Националния оркестър на Франция и много други. С кой оркестър до момента е било най-голямото предизвикателство за вас и защо?

– Това е много интересен въпрос. Чувствам се като късметлийка, защото с оркестрите, с които работя, имам добър рапорт. До момента не съм се срещала с оркестър, който да съм усетила, че не може да свърши никаква работа и се надявам това никога да не се случи. Предизвикателствата са различни. Понякога предизвикателството е да обясниш на даден оркестър от дадена страна точно какво искаш в този момент, за да може музикантите да разберат каква е моята цел. Понякога думите са излишни, защото емоционалния заряд всъщност е най-силният, който може да се разбере музикално.

Как се разбирате с оркестрите в Букурещ? Как общувате с тях?

– Аз знам само няколко думи на румънски за момента, но по принцип на английски и с повече италиански термини. Понякога всъщност е по-добре да не се приказва толкова много по време на репетиция.

Чувала съм Ви да казвате, че обичате музиката на XX и XXI век. Тя ли е тази, която Ви зарежда и вдъхновява?

– Определено съм фен на музиката, която е написана в нашето време, защото това е музиката на нашия живот. Има толкова добри млади композитори, музика, която е написана сега. Имах невероятната възможност да работя с Добринка Табакова, невероятен млад български глас в музикалната сфера. И за мен беше наистина страхотно преживяване, защото имах възможността да работя с композитор върху дадени произведения. С класическата музика за съжаление нямаме този лукс. Моцарт и Бетовен не с нас, не мога да ги попитам точно в този момент дали това е нещото, което те са имали предвид. А когато имам композитора до себе си, имаме възможност да работим над всички тези неща заедно. Имам чувството, че по този начин наистина служим на музиката много по-истински.

Мислили ли сте си как щеше да се развие живота ви, ако не бяхте избрали да служите на музиката? И ако не бяхте избрали да сте диригент?

– Ами сигурно тогава с удоволствие бих избрала нещо, свързано с театъра, защото майка ми дълги години е била композитор за кукления театър в Пловдив и детството ми мина в театъра и винаги е било нещо, което много ме е вълнувало. И до момента театърът е голяма любов. Така че сигурно нещо, свързано с театъра или нещо напълно, тотално различно. Астронавт.