През 1860 година в Балтимор се ражда Бенджамин Бътън, но не като малко, сладко бебе, а като брадясал старец. Съдбата му е предначертана: той ще изживее живота си в обратен ход и от ден на ден ще става… все по-млад. Когато на 50-годишна възраст Бътън се запознава с почти 30 години по-младата от него Хилдегарде, главният герой трябва всичко да заложи на една карта, понеже поради особеностите на житейски си път е живял изолиран от обществото и никога досега не е бил обичан. Любовта му към Хилдегарде не може да бъде трайна. Докато Хилдегарде прогресивно остарява, Бенджамин става все по-млад и накрая се превръща в бебе в къщата на собствения си син. Историята завършва с раждането на Бътън, което всъщност е смъртта му.
Франсис Скот Фицджералд написва тази странна и оригинална история през 1922 година. През 2008 година по този сценарий е заснет успешно филм с Брад Пит в главната роля. Райнхард Фебел, който е бил дългогодишен професор по композиция към „Моцартеум“ в Залцбург, адаптира тази смешно-тъжна история за феномените време, идентичност, възраст, младост, бъдеще и минало за оперната сцена. Така се ражда едноактната опера „Бенджамин Бътън“ с премиера на 6 април тази година в Областния музикален театър на Линц по либрето на композитора Райнхард Фебел и по новелата „Странният случай с Бенджамин Бътън“ от Скот Фицджералд: композиционна поръчка на Областния музикален театър в Линц, с подкрепата на музикална фондация „Ернст фон Сименс“.
Австрийската критика прояви засилен интерес към събитието и не спести възторга си от премиерата: „Жив, занимателен, трогателен, умен музикален театър!“, написа „Байерн Класик“; „Трябва да бъде видяно, изключителен сюжет!“ (Кронен цайтунг); „Препоръка! Отлично музициране!“ (Аустрия пресе агентур); „Въодушевление, великолепни артисти!“ (Ди Пресе); „Емоционално трогателна, течаща инсценировка“ (Куриер); „Една оригинална, компактна и предизвикваща много емоции премиера“ (Горно-австрийски народен вестник), „Една успешна продукция“ (Горно-австрийски новини). Не липсваше обаче и унищожителна критика. Безкрайно негативно се изрази Щефан Ендер в „Стандарт“, като написа за премиерата на „Бенджамин Бътън“, че тоновият материал на композитора Райнхард Фебел е „изсъхнал, перфориран и с чара на недодялани дъски“. Да се зачуди човек как са му хрумнали на австрийския музикален критик тези изрази!
Но новата музика явно не е за всяко ухо. Атоналната музиката към „Бенджамин Бътън“ всъщност се отличава с много находчиви и сполучливи решения от страна на Фебел. Като например джаз-епизодите, които внесоха мелодичност, занимателност и олекотиха разиграващото се на сцената. Големите, резки скокове във вокалните партии бяха стилистично издържани. Не липсваше и лирика, както например в песента на Хилдегарде за залеза през лятото. Към това се добави много ритъм и шумът на едно огромно кречетало, което разделяше житейските фази на Бенджамин Бътън една от друга. Така че в никакъв случай не може да се твърди, че музиката е била безинтересна. Композиторът борави с различни стилове в една времева рамка от 1860 година до края на Втората световна война, включително и с похватите на минимализма, без обаче музиката му да се превръща в нещо банално или кичозно. Един много интензивен и прецизен прочит на партитурата представи Брукнер-оркестърът под ръководството на Ингмар Бек на диригентския пулт. По-добър режисьор от художествения ръководител на Областния музикален театър в Линц Херман Шнайдер, не биха могли да си пожелаят нито композиторът Райнхард Фебел, нито артистите.
Безмилостното противопоставяне на подмладяване и остаряване беше съпроводено от фигури, които придадоха хронологично-неутрален статус на постановката: четири фигури, пеещи плюшени играчки, в цветовете червено, синьо, жълто и черно-бяло, както и две момчета Йонатан Хартцендорф и Александър Йорк, които продаваха вестници и обявяваха актуалните военни сензации на съответното време. И шестимата играха много сполучливо на една с богата фантазия създадена сцена от Дийтер Рихтер. Оригиналните маски и костюми бяха дело на Мийнча Нилсен. Ангажирано и високо професионално се представиха трите хора, между които детски и младежки, на Областния музикален театър в Линц с ръководител Елена Пиерини. Продължителни аплодисменти имаше за всички участници в постановката и на 13 април, при повторното представяне на новата опера.
В заключение може да се каже, че постановката беше и изключително занимателна. Едноактната опера, продължила един час и 50 минути без почивка, ще бъде играна още два пъти през май и за последен път на 1-ви юли тази година. Гореща препоръка за една занимателна музикална история с философско начало!
Снимки: Райнхард Винклер
