В „Неделния следобед“ отново се отправяме към един от най-красивите и вдъхновяващи градове на България, града на липите, поетите и изкуствата – Стара Загора. Редовните ни слушатели отдавна са се убедили, че в Старозагорската опера „живеят само за изкуството и за любовта“. Поредната премиера на чудесния театър е приказната легенда на Жорж Бизе „Ловци на бисери“, представена на 21 и 22 март от амбициозен екип в състав: Владимир Бошнаков – диригент, Славчо Николов- режисьор, Младен Станев – хормайстор, Ромина Славова – пластика. Снежина Здравкова – изтъкнат специалист по френски език, френска литература и драматургия, е поканена да осигури превода, езиковата подготовка и субтитрите.В ролята на Лейла участваха Емилия Терзиева и Беса Лугичи от Косово. Румънският тенор Андрей Термишану гостува за първи път на сцената на Старозагорската опера и на 21 март се превъплъти в ролята на Надир, а на следващата вечер партията изпълни Николай Моцов. Нурабад беше солистът на Русенската опера Момчил Миланов, а поради заболяване на баритона Валери Турманов в ролята на Зурга в двата спектакъла зрителите аплодираха Йосиф Славов.
Разбрах, че този раздвижен и играещ хор е идея на режисьора Славчо Николов и бих искала да обърна внимание върху начина му на работа. За първи път гледах негов спектакъл миналата година на Фестивала на оперното и балетно изкуство и това беше „Евгений Онегин“ на Старозагорската опера. Тогава ми направи впечатление колко детайлно анализира всеки образ този режисьор. Всеки от солистите, а и от хористите, има специфична, конкретна задача във всяка една сцена, всеки играе определени емоции и мисли.
„Той има много театрален подход“ – казва Снежина Здравкова за Николов. „Което на мен също много ми допада. Все пак аз съм по-скоро човек от театъра, отколкото от операта. Това, което Славчо Николов прави със солистите, а и задачите на хористите, е винаги много интересно… Може да се каже, че успяха много добре да се сработят режисьор, сценограф, хореограф и диригент… От Владимир Бошнаков имам само най-добри впечатления. Аз за първи път работя с него и когато приключи всичко и се поздравявахме накрая, аз му казах, че специално искам да му благодаря за съвместната ни работа, защото рядко попадам на диригенти, които държат на добрия текст. Случвало ми се е, когато искам да обясня, че нещо трябва да се каже и чуе точно по определен начин, диригентът да ми каже: „Да си го изпеят добре, няма нужда чак толкова да навлизате в текста“. А с него, както преди това с Ивайло Кринчев по „Фауст“, работих също много добре. С Владимир Бошнаков мисля, че си допаднахме в този стил на работа… Моето впечатление е за френските опери специално, защото има една такава нагласа, че когато се пее на италиански, всичко се разбира, няма нужда въобще да се работи дикция, за произношение да не говорим! И обикновено те смятат, че след като на италиански певецът си пее добре, след като си е научил партията на френски (говоря за тези диригенти, които ми казват, че няма нужда от толкова работа), няма какво чак толкова да му правим забележки за френското произношение… Но с тези диригенти, които изброих, работата беше наистина много стриктна по текста, за което мога да съм само благодарна, по този начин аз чувствам резултата от моята работа…“.
Още от Снежина Здравкова за новата постановка на „Ловци на бисери“ в Стара Загора можете да чуете в звуковия файл на страницата на БНР. В предаването звучи и интервю на г-жа Здравкова с оперната звезда от Косово Беса Лугичи – изпълнителка на Лейла във втория спектакъл на 22 март. А великолепният млад баритон Йосиф Славов – най-младата и най-ярка надежда на българския оперен театър, също говори за работата в Старозагорската опера, за „Ловци на бисери“ и предизвикателствата в ролята на Зурга.
