Бас събира три от културните емблеми на ХХ век за Деня на благодарността
Как облог между колеги променя семейството на единия и коя е последната голяма публична музикална изява на Джон Ленън? Защо историята бележи Деня на благодарността преди половин век (28 ноември 1974 г.)? „Изотопия“ припомня истинска случка от многото, останали в мемоарите на мултифункционалната зала „Медисън Скуеър Гардън“, след концерт на Елтън Джон в Ню Йорк.
Изображението е генерирано с Midjourney.
„Трябва да кажа, че Ню Йорк (и особено „Медисън Скуеър Гардън“), е най-доброто място за свирене в света. Въодушевяваш се, никога не губиш вълнението от завръщането на тази сцена и концертите пред тази публика. Имам толкова много паметни концерти там като този за 60-ия ми рожден ден или концерта, посветен на 11 септември. Има нещо наистина удивително в нюйоркчани.
Никога не съм си мислил, че шоу в „Медисън Скуеър Гардън“ не се е получило. Това е вълшебно място! В Ню Йорк е страхотно, просто защото и той е магическо място. Имате най-доброто шоу в света, точно пред очите ви!“, казва сър Елтън Джон преди три години в шоуто на Джими Фалън. Повод за разказа му е споменът за концерта през 1974 г.
На публиката в Ню Йорк преди половин век Елтън Джон обявява: „Тъй като е Денят на благодарността, решихме, че ще направим тази вечер малко по-радостна, като поканим някого да излезе с нас на сцената. Сигурен съм, че той няма да е чужд на никого в публиката. За нас, а и за вас, е огромна привилегия да видим и чуем г-н Джон Ленън!“
Whatever Gets You Thru The Night е създадена през лятото на 1974 г. Първоначално е грубовато демо, в ранните версии напомня и за песента Jealous Guy, макар че Джон Ленън се вдъхновява от Rock Your Baby на Джордж МакКрей, излязла през май същата година.
Докато Ленън работи по албума Walls And Bridges в Ню Йорк, записва по-рафиниран вариант на Whatever Gets You Thru The Night с помощта на Елтън Джон, който пък по това време действа по албума Captain Fantastic and the Brown Dirt Cowboy.
Предложението на Елтън Джон е да си поиграе с пианото върху композицията на Ленън. Бившият бийтълс се съгласява. Пеят и свирят заедно цяла вечер и се забавляват страхотно, по спомени на Джон Ленън. Даже добавят орган, въпреки че Елтън Джон сам се определя като най-лошия възможен органист.
След края на записа Елтън се обзалага с Джон, че песента ще стане номер едно. Ленън обаче е силно скептичен. За какво е басът? Ако Елтън все пак е прав, Джон ще участва в концерта му в „Медисън Скуеър Гардън“ в Деня на благодарността.
На 16 ноември Whatever Gets You Thru The Night оглавява Billboard Hot 100. Следва телефонно обаждане и договорка между двамата британци за песните, които ще изпълнят заедно.
„Беше един от най-вълшебните моменти в живота ми. За мен е важен споменът как той се качва на сцената под бурните аплодисменти на публиката. Аз и цялата банда бяхме трогнати до сълзи от чудесния повод. Не мисля, че Джон беше свирил в Ню Йорк от концерта на „Бийтълс“ на стадион „Шей“. Наистина е магическо да видиш как толкова обичан човек получава признание. Прекарах си страхотно с Джон цели две години, те са важна част от живота и кариерата ми“, спомня си след десетилетия Елтън Джон.
През 1974-та с Ленън решават: ще изсвирят песента, по която са работили заедно, и още две парчета. Първото на „Бийтълс“ от първия албум на групата I Saw Her Standing There.
Решение, което се понравило на Джон Ленън. Все пак никога не е пял тази песен, от самото начало я изпълнява Пол Маккартни.
Другата песен е Lucy In The Sky With Diamonds. Елтън Джон е сред музикантите, направили кавър на произведението на „Бийтълс“. За записа помага самият Ленън, изпълнява бек вокалите и свири на китара. Песента излиза като сингъл в седмицата преди концерта в „Медисън Скуеър Гардън“ и оглавява класацията US Hot 100 през първите две седмици на януари 1975 г.
28 ноември преди 50 години. Денят на благодарността. На сцената – две музикални легенди: Елтън Джон и Джон Ленън. Първият е в лъскав бял гащеризон, с неизменните огромни очила, вторият – в ненатрапчив черен костюм. И двамата носят бели орхидеи. Подарък са от Йоко Оно, жената на Ленън.
В онзи момент те са се отчуждили един от друг, но съпругът изпраща билет на съпругата. В деня, в който американците са с най-близките, нещо в семейния лед се пропуква зад кулисите на „Медисън Скуеър Гардън“. Йоко и Джон се виждат за кратко след концерта, но срещата е важна. Няколко месеца по-късно, през февруари 1975 г., подновяват връзката си.
Съвместната работа между Джон Ленън и Елтън Джон води до няколко записа, приятелство и покана към Елтън от Джон и Йоко да стане кръстник на сина им Шон, роден на 9 октомври 1975 г., навръх рождения ден на Джон. Какъв по-хубав финал за тази музикална приказка, запята на нов глас в Деня на благодарността?
И ако концертът в „Медисън Скуеър Гардън“ е ново начало за семейството на Ленън, оказва се, че за самия него е последната голяма публична музикална изява. Разбира се, ще откриете и публикации, според които последното му изпълнение пред публика е на 18 април 1975 г., в хотел в Ню Йорк, където се снима телевизионно предаване. Няколко месеца преди раждането на Шон, в компанията на музиканти с бръснати глави. Но истинският финал преди Ленън да бъде убит на 8 декември 1980 г., все така в Ню Йорк, се оказва онази паметна вечер в компанията на сър Елтън Джон.
Толкова е голям, че влияе не само на световните, но и на българските музиканти. Досещате се за „Контрол“ и „Леле, како“, където на уважаемите дами и господа ритуално се представя мистър Елтън Джон, но има и по-ранни вдъхновения като „Последният влак“ на Бисер Киров от 1978 г.
Е, има и по-изотопски интерпретации на творчеството на Елтън Джон.
То не оставя равнодушни и кинаджиите.
Актуалното кинопредложение обаче е документалният филм „Елтън Джон: Никога не е твърде късно“.
От 13 декември ще можем да го гледаме и на една от големите стрийминг платформи, а дотогава си припомняме какво сподели 77-годишният музикант след прожекцията на Нюйоркския филмов фестивал в началото на октомври:
„Ако трябва да бъда честен с вас, не остана много от мен. Нямам сливици, апендикс и простата. Нямам дясна тазобедрена става, ляво коляно или дясно коляно. Всъщност единственото нещо, което ми е останало, е лявото ми бедро. Но аз все още съм тук. И не мога да ви благодаря достатъчно! Вие сте хората, които ме създадоха. Искам да благодаря на Дейвид, Закари и Илайджа, че ме направиха най-щастливия човек на света„, заяви Елтън Джон, обръщайки се не само към публиката, а персонално към партньора си и двамата им синове.
Елтън Джон (вляво) със съпруга си Дейвид Фърниш при представянето на филма „Рокетмен“ в Лондон на 20 май 2019 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС
Отскоро той е с намалено зрение заради тежка очна инфекция.
Въпреки че се сбогува с почитателите си официално, Rocket Man все още обича сцената.
Миналия месец се появи в лондонската Royal Albert Hall, за да пее с Дуа Липа и да дирижира публиката.
„Дори в най-мрачните моменти, все още свирех и записвах музика, така че трябва да благодаря на музиката, че бе най-невероятното вдъхновение през целия ми живот„, убеден е Елтън Джон и това явно е така, защото феновете му могат да гледат и мюзикъла „Дяволът носи Прада“ в театър „Доминиън“, Уест Енд, Лондон. Композициите са негови.
Цялата история за Елтън, Джон и Йоко чуйте в звуковия файл на страницата на БНР.