вторник, 23 април, 2024 година.

Лиза Гералдини дел Джокондо е жената, която със своята странна усмивка и с магнетичните си очи е един от най-разпознаваемите образи в историята на изкуството. Светлана Минева представя в „Terra Култура“ биографичната книга „Животът на Мона Лиза“ от Даян Хейлс – пореден опит да бъде разгадана личността зад картината на Леонардо да Винчи.

Минева описва книгата като еклектична. Хейлс изгражда биографичен разказ с елементи на пътепис из Флоренция, в който културата на Италия се смесва с живота на Джокондата. Присъства и детективската нишка, проследяваща съдбата на самата картина.

Леонардо да Винчи започва да рисува „Мона Лиза“ през 1503 година и не се разделя с портрета до смъртта си, разказва Минева. Американската журналистка Даян Хейлс прави дълбоко проучване на архивите, свързани с Джокондата, разхожда се из улиците и именията на Флоренция, за да сглоби парчетата от нейната биография. Хейлс проучва и живота на самия Да Винчи, живял в разцвета на Флоренция, по времето на Макиавели, фамилията Медичи, Чезаре Борджия, Вазари. Авторката открива, че след смъртта на художника портретът остава в ръцете на неговия сподвижник Салай, а после се изгубва за дълъг период от време.

През 1857 година Луиджи Каламата прави първата прецизна гравюра на „Мона Лиза“, която започва да се разпространява из Европа. Духовете са разбунени от лика на загадъчната жена. Невинна или изкусителка, весела, предизвикателна или безразлична – и до днес всеки зрител се опитва да разбере изражението на Джокондата. Един художник се самоубива заради усмивката ѝ. През 1911 година картината изчезва от лицето на земята за цели две години. От Лувъра я открадва Винченцо Перуджа с идеята да я върне в Италия. За целта крадецът се свързва с галерията „Уфици“ и мистерията е разбулена, разказва Минева.

„Мона Лиза“ е безспорен шедьовър, който във времето придобива нови значения. Книгата на Даян Хейлс я поставя в широк, вълнуващ контекст и заслужава вниманието на читателите.

Повече по темата чуйте в звукови файл: