„Изкуството е както индивидуално, така и групово занимание, което дава на всеки един плюс към неговото развитие и възпитание. Рисуването е най-хубавото в моя живот, безценно е, то за мен дори е лечение.
В живота си съм се занимавала с различни дейности. Преди време преподавах рисуване на деца от 3 до 12 години. Всички деца, може доучилищна възраст, имат едно прекрасно въображение и по невероятен начин пресъздават всичко“, споделя в предаването „Следобед за любопитните“ художничката Галя Чунтова. Да рисуваш е труден процес, според нея, а след това и реализацията ти като творец в България не е лесна.
Честно казано, не знам дали изкуственият интелект би изместил художника. Може би в едни далечни години, когато технологиите напреднат, може и да го измести.
Но не си представям как без онова различното, индивидуалното, човешкото ще се развива тази дейност, тъй като, според мен, изкуственият интелект е резултат от много индивиди и не мога да си представя как ще бъде изместен обикновеният човек – творец“, категорична е художничката.
Всеки художник, според нея, рисува себе си. Изкуството и рисуването са помощ и лечение за всеки, уверена е Галя Чунтова.
Галя Чунтова завършва Средно специално художествено училище за приложни изкуства „Свети Лука“ – София, специалност Текстил през 1984 г. През 1989 г. завършва Националната художествена академия „Николай Павлович“ в София, специалност Текстил, магистър по изкуствата. Има 6 самостоятелни изложби и повече от 25 участия в групови изложби в България и в чужбина.
Галина Чунтова е член на Съюза на българските художници – секция Текстил. В периода 2001 – 2011 г. работи като сътрудник на списание за интериор и дизайн „Идеален дом“ със своя рубрика и участие в стайлинга на рубриката „Тема“ и като декоратор към списание „Декор“ – издание на „Идеален дом“. Нейни произведения в областта на интериорния дизайн, както и художествени произведения от текстилни материали и живописни творби, са притежание на много частни лица от България, Белгия, Италия, Гърция, САЩ. Живее и работи в София.
Снимки – личен архив