вторник, 5 март, 2024 година.

Никога не е късно на човек да му се случат хубави неща, казва за работата си с певиците от непрофесионалния народен хор „Шевица” Соня Чакърова. Тя ръководи близо 60 жени и момичета, които пеят в хора на Представителен фолклорен ансамбъл „Шевица” от София повече от три години. Това е може би най-големият непрофесионален фолклорен хор в страната. През всяка от последните години хорът набира певици на едно или две прослушвания. Те са различни и на възраст – и като гласове, и като опит. Обединява ги това, че им се пее.

„Осъзнахме, че има много момичета и жени, които имат желание да развият дори и мъничък талант, който са забелязали в себе си”, казва Чакърова. Някои от тях са пели като деца, други пък са имали интерес към народната музика, но никога не са пяли и когато дойдат в хора, започваме да ги подготвяме. Понякога се чувствам като майка, която учи дечица да прохождат”, казва диригентката.

В хора няма професионалисти с изключение на една дама, която в момента е по майчинство. Всички останали просто обичат да пеят, обичат българския фолклор, поясни тя. Другото преимущество на „Шевица” е семейната, спокойна среда, която се разширява, а хората все повече имат нужда да усещат близост, да усещат топлина, да са на точното място. Това кара всички да идват в „Шевица” и да остават, допълва Чакърова.

Тя е завършила Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, специалност дирижиране и народно пеене. Занимава се с музика от петгодишна, от 7-8- годишна пее в хорове и камерни формации. Соня Чакърова от години е хористка в хор „Ваня Монева”. Има самостоятелни изяви като певица и в последните години работи с Димитър Аргиров, който е син на народния певец Илия Аргиров. Публиката ги нарича дует „От сърце”. Двамата работят усилено, подготвят втори самостоятелен албум и концерт. Чакърова е работила и като водеща и режисьор в телевизия.

За мен хоровото изкуство е връх в музицирането. Ръководила съм малки формации по проекти, но голям хор не бях ръководила, каза диригентката. В „Шевица” влиза по покана на хореографа и ръководител на ансамбъла Петър Ангелов, който я привлича, след като диригентката на хора на ансамбъла Нелка Петрова се оттегля заради лични ангажименти. Чакърова поема хора непосредствено преди разгара на пандемията. „Започнахме трудно, започвахме и спирахме репетиции заради пандемията, но когато има желание, общ път и обща посока, нещата вървят”, каза тя. Чакърова от студентка има мечти и идеи, които да претвори като диригент, и сега го прави със самодейния хоров състав. Казва, чу музиката е неизчерпаем свят, на който, ако се посветиш и ако искаш да направиш нещо от сърце, нищо не може да те спре. „Пък в „Шевица” сме се събрали все идеалисти, но май на такива се крепи светът”, смее се Чакърова.

Може да звучи нескромно, но смятам, че в момента сме най-големият непрофесионален народен хор в България, казва диригентката. „Почти 60 са хористките с нас, в момента имаме момичета по майчинство, и други, които се подготвят, за да навлязат в стабилния репертоар на хора. Миналата година на големия концерт с Теодосий Спасов, певиците на сцена бяха 44. От 13-годишни до почти 60-годишни”, разказва диригентката.

Теодосий Спасов, с когото хорът се изяви миналата година на премиерата на спектакъла „В огледалото на водата”, бил учуден да работи с толкова многолюден самодеен народен хор.

„Много е лесно да се работи с професионалисти, които могат да репетират заедно по веднъж в седмицата, които могат да реагират на всичко, което трябва да изпълнят в музикален аспект. Трудно е да съградиш нещо от нулата, с хора, които не разпознават ноти, които тепърва се учат какво е динамика, какви са изразните средства в хоровото изкуство. Затова казвам, че ние започваме от „а” и „б” на музиката, това отнема много време и енергия. И от моя страна, и на хористките, защото може да имам много идеи, но ако те не ми се доверят, няма как да се постигне резултат. Обикновено аз им представям идея, те ме гледат странно с убеждението, че това няма как да стане, но в крайна сметка се получава”, казва Чакърова. И добавя: „Хоровото изкуство е много трудно нещо. Трудно е да спееш едни хора, различни като тембри. Те трябва и да се харесват, защото не могат да стоят една до друга и да пеят от сърце, ако не се харесват. Затова съм много щастлива, че сме се събрали много добронамерени и сърцати момичета и жени”.

„Едни са студентки, други ученички, работещи, семейни хора, репетираме три пъти в седмицата по час и половина. Хора с различни професии, различни като хора, те се палят, запленяват от това, което правим. Дори да имат ангажименти и кажат, че може да не успеят да дойдат на репетиция, когато правим нещо ново, виждам, че идват и те, въпреки заетостта си. Води ги любопитството дали могат и това да направят, и следващото, дали може това да се осъществи. Мисля, че това помага на ансамбъла да се движи по-бързо напред”, разказва Чакърова.

„Камерната музика не е лесна, но хорът е предизвикателство – да обединиш много гласове в една песен, идея, особено когато хористите се учат по слухово-подражателен път, повтарят, аз записвам, те пеят, една малка част от тях имат някаква представа от ноти, но успяваме. С желание всичко се постига”, убедена е Чакърова.

Най-важното е, че на всички хористки им се пее. „Спяват се с много репетиции, с много усилия от тяхна и моя страна, тепърва някои от тях откриват гласовете си и какво могат да правят с тях. Но човек трябва винаги да пее със сърце. Това е най-голямото преимущество на самодейците, на непрофесионалистите, които в момента работят по места в България. Непрофесионалистът осъзнава своите музикални липси, но пък влага душа и сърце”, казва Чакърова.

Хорът е неразделна част от ансамбъл „Шевица”. Замисълът на ансамбъла е да има танцьори, певици, музиканти. Сложно е да имаме музиканти, които да репетират постоянно с нас, всичко е свързано с финанси, доста репетиции и работа иска големият оркестър. Хорът в началото да тръгна плахо, осъзнавайки, че танцьорите са много по-напред като общност в „Шевица”, тепърва хористките се събираха – първо 10-15, после20,30. Но концертите, които имахме миналата година из страната, изключително много сплотиха целия ансамбъл. Вече се завързаха приятелства, част от певиците посещават репетиции на ансамбъла и учат танците за удоволствие, част от танцьорите пък казват, че много им се пее”, разказва за живота на ансамбъла ръководителката на хора.

Тя и хореографът и ръководител на ансамбъла Петър Ангелов работят в симбиоза. Все повече и повече заедно мислим идеи заедно, той иска песни и аз ги търся и правя за спектакъл, казва тя.

Една част от песните са хорови обработки на изтъкнати наши композитори. Другата част, и то немалка, са мои обработки, защото хорът много ме вдъхновява и понякога ми се случва буквално за един ден да правя песен и вечерта на репетиция започваме да я работим. Затова има песни, които са направени само за нашия хор, те не могат да се чуят никъде другаде, добави Чакърова.

Хорът се готви заедно с целия ансамбъл за пролетните турнета из страната, които ще продължат да показват „В огледалото на водата”. Представление на 23 март в Ямбол ще даде началото на пролетните концерти на „Шевица”. На 6 април са на сцена във Велико Търново, на 20 април – в Бургас, на 11 май гостуват във Видин, а на 15 юни – в Смолян.

„Един спектакъл, който миналата година, когато го представяхме, навсякъде се прие добре от публиката. И то публика разнородна, не само такава, която познава фолклора. Случва се след концерт при нас да идват хора, които по различни причини са решили да ни гледат, но не разбират много фолклора, и споделят, че са удивени от видяното. Може би защото сме непрофесионален състав, но и хорът, и танцовият ансамбъл, ние работим като професионалисти. Работим по същия начин, че понякога дори и още по-настървено и мащабно като мечти. Май сме се събрали на едно място мечтатели, смели”, казва диригентката.

Навсякъде в България хората показват жажда за истински фолклор, категорична е Чакърова. „Мисля, че вече се наситиха на фалшивото и на комерсиалното, на плейбек и на неща, които не са истински фолклор. Все още съм действаща певица и виждам, че има връщане към автентичния фолклор. Има заигравка с фолклора, която отива в крайност, която даже отблъсква хората. Ние се стремим да стоим далеч от това, искаме да представим душевността на българина, каквато е била, каквато, за съжаление, сме поизгубили, копирайки други народи около нас, и във възможно в най-чист и естествен вид да покажем това, което ни е спасило като народ през вековете. Далеч сме от комерсиалното. Публиката на нашите спектакли ще види едни абсолютно отдадени на това, което правят, изпълнители, със своите тела, крака, ръце, гласове, носии. Един от отличителните белези на „Шевица“ е това, че всеки от танцьорите и певиците е облечен с абсолютно автентични носии. Хореографът ги събира и съхранява, което не е лека задача. Нашата цел е да покажем красотата на българския фолклор”, казва Соня Чакърова.