петък, 24 май, 2024 година.

Солунският международен панаир на книгата, провеждан в южната ни съседка Гърция, се очертава като едно от най-значимите литературни събития в Югоизточна Европа и не само. Тазгодишното издание привлича 1500 участници, които ще имат възможност да се включат в над 500 събития, разпределени в 14 зали и 4 различни сгради, заемащи обща площ от 16 000 квадратни метра. Участието на 850 гръцки и чуждестранни писатели допринася за изключително богатата програма на панаира.

Светльо Желев, който се намира в Солун, сподели в ефира на „Нашият ден“ своите впечатления от мащабността и значимостта на събитието. Той подчерта, че Солунският международен панаир на книгата е едно от най-големите литературни събития, с все по-нарастващ успех през последните години благодарение на усилията на организаторите.

Освен богатата литературна програма, панаирът включва и професионална програма, която предоставя възможност на професионалисти в областта на книгоиздаването да се запознаят с гръцки издатели и писатели. В рамките на тази партньорска програма България също взема участие, представена от Гергана Панчева от Литературна агенция „София“. Въпреки че няма собствен щанд тази година по решение на Асоциация „Българска книга“, България ще присъства с различни инициативи, включително представяне на нова книга с поезия на Аксиния Михайлова, преведена на гръцки език от Благородна Филевска.

Желев сподели и своите наблюдения за посещаемостта на събитието, която миналата година е била над 180 000 души. Очаква се и тази година панаирът да привлече значителен брой посетители, като точните данни ще станат известни след около месец.

Сравнявайки Солунския панаир с други международни събития, Желев отбеляза, че на панаира в София липсва професионална програма, която да обсъжда най-важните проблеми и тенденции в книгоиздаването. Това е аспект, който различава панаирите от обикновените пазари за книги. Пример за успешна професионална програма е Лондонският панаир на книгата, където събитието е изцяло насочено към бизнес срещи между различни издатели.

Чуйте разговора в звуковия файл на страницата на БНР.