сряда, 21 февруари, 2024 година.

Питате се как оживява сценарият в кадър ли? Крум Родригес знае отговора. Той е от тези, които гледат през визьора на камерата във филми като „Майка“, „Подслон“, „Виктория“, „Урок“, „Слава“, „Бащата“, „Анонс“, „Гражданинът светец“. За последния скоро получи номинация от Американската асоциация на кинооператорите – най-старата такава асоциация в света, която тази година номинира в други свои категории филми като „Опенхаймер“, „Маестро“ и „Клети създания“.

Наградата Spotlight е престижна и високо уважавана в сферата на операторското майсторство. Работата на Крум Родригес обаче, който разказа в „Кино с думи“ защо седмото изкуство за него е преди всичко общуване, не за първи път е оценена подобаващо. Тя му носи награди в България, Италия, САЩ, Полша, Турция, Сърбия и множествено световни номинации. Той наистина е един от най-търсените български кинооператори през последните години. Немалко игрални и документални филми у нас носят неговия поглед.

Според Крум, когато правиш един филм, е много по-важно да знаеш какво не искаш, отколкото обратното. Много по-добре е да сложиш всичко на масата и да съумееш да махнеш излишното. Да вземеш решението в каква рамка точно искаш да се вкараш и заедно с екипа да създадете онзи устав, по който да се движите.

„Понякога ние, които се занимаваме със създаването на филми, трябва да се лишим от много изразни средства, още преди да сме започнали да създаваме филма. Трябва да решим каква информация искаме да дадем на потенциалния зрител. В крайна сметка винаги става дума за едни много базови, фини човешки реакции“, обяснява операторът.

Първоначално той се занимава с рисуване и фотография, в киното обаче го привлича незнанието. И днес именно любопитството го ръководи, както и идеята да бъде част от процеса по създаване на една филмова история, която се ражда в общуването и пътуването – в реални и паралелни светове.

„Киното може да те заведе на много различни места, места, на които ти дори не си си представял, че можеш да стъпиш“, казва още той.

Родригес е на мнение, че за да може операторът да пренесе виждането на режисьора за историята във филма, той преди всичко трябва да умее да слуша.

„Гражданинът светец“, заради който получава и номинацията от Американската асоциация на кинооператорите, сравнява с алегория. Във филма няма точно определено време и място, но има една черно-бяла история, която провокира мисълта на зрителя. Работата по него толкова му харесва, че не му се иска процесът по заснемането му да свършва. Отдава това най-вече на отношението, което режисьорката му Тинатин Каджришвили има към филма.

„Когато виждаш срещу себе си човек, който има моменти, в които е сигурен, ти знаеш, че от теб се изисква просто да отидеш и да си свършиш твоята работа“, допълва още Крум Родригес.

По негови думи, ако в игралното кино работиш на режим изключване на излишното, то в документалното се уповаваш на наблюдението и инстинкта да уловиш момента.

И все пак киното си остава едно предаване на сигнали. Защо – чуйте в звуковия файл на страницата на БНР. В него ще научите още за работата на Крум Родригес с режисьорките Зорница София и Майя Виткова-Косев.

Наградата Spotlight на Американската асоциация на кинооператорите ще бъде връчена на 3 март 2024 година.

Снимки – noblink.bg