Водещият на „панорама“ е полиглот, използва писмено и говоримо седем езика
Маргарита Пешева
МЕЖДУ УТОПИЯТА И АНТИУТОПИЯТА
Бойко Василев изглежда като университетски професор – той е висок, облича се стилно, предпочита черния цвят и убитите тонове. Като правило, не търси голяма публичност, сравнително рядко дава интервюта за пресата, но всяко негово интервю се превръща в културно събитие.
Предимно заради концептуалния си характер и оригиналните идеи, които предлага на читателя. За телевизионен журналист е твърде образован, много възпитан и старомодно почтен. Няма слабост към лъжите и артистичните измами, които изпълват медийния свят. Като немски възпитаник стриктно организира живота си, трудно допуска отклонения от работния си график за деня. В документалните си филми понякога изглежда импулсивен, склонен към импровизации, които предварително е обмислил и подготвил.
Умее да цени постиженията на другите, често може да бъде видян на премиера на нова книга на университетски преподавател. Книгите са негова страст и духовна съдба, за телевизионен журналист чете прекомерно, неговата ерудиция е смазваща. Той е напълно изграден интелектуалец, който изглежда донякъде самотен на огромния „остров на знанието”, който от години обитава. Ако се обърнем към етимологията, „интелект”(идва от латински intellectus-познание/разбиране) е човешката способност за разсъждение, анализ и синтез на информация. Оттук и дефиницията за „интелект” е „способността за вземане на адекватни решения в непознати ситуации”. Телевизионната му работа в Балканския регион често е изпълнена със сложни ситуации – да снимаш в такива трудни терени като Босна и Косово, трябва да вземаш бързи и много точни професионални решения, които наистина са гаранция за телевизионен успех.
Като водещ на седмичното предаване за политика „Панорама”на БНТ от четвърт век се опитва да събере на неговата телевизионна маса традиционно враждуващи политически лидери- с техните много различни идеи, идеологеми, утопии и антиутопии.
Войните на Балканите са негова силна емоция и професионална отдаденост, преживял е със сърце и тв камера хиляди човешки съдби, които дълбоко белязват професионалния му живот. До болка осъзнава изстраданата цена на всяко телевизионно интервю, в което паметта за войната и изстрелите от снайпер са още много живи. „След” тях нищо вече не е същото – нито идеологическите доктрини, нито мечтаните утопии за мирно решаване на конфликта, нито антиутопиите, че изходът (вероятно) е зазидан в мазето на Йосиф Броз Тито, в антиутопията на онази Югославска федерация, чието разпадане донесе толкова смърт и страдания на Балканите.
Телевизионната журналистика в развитието на Българската телевизия, постоянно се люшка между утопията и антиутопията, между непостижимата мечта – и нейното всеобщо отрицание. За Бойко Василев темата е стара, колкото света – от идеите на Платон до утопията на „Матрицата”. Той се позовава на Ивайло Дичев, който казваше, че:”жанрът „антиутопия” осъществява един вид негативна педагогика…кара ни да отхвърляме, но ни оставя сами да търсим алтернатива – оставя ни ценностно незавършени, оставя ни хора”. В сериозно научно изследване Бойко задълбочено анализира ролята на медиите в създаването на утопии – и неизбежния преход към антиутопиите.
Телевизията постоянно остава на спирката на житейските мечти, които имат своите подръжници и яростни критици като Фьодор Достоевски и Джордж Оруел.
Тези шест десетилетия на Българската телевизия се разполовяват на две неравни части, в които обществото и неговата телевизия изцяло се разминават в представите си за утопията и антиутопията. В първите 45 години идеологическият и медиен тренд се разполага между „светлото комунистическо бъдеще” – и дълго загиващия капитализъм, който обаче ухае прекрасно. Образно казано, между тъкачките-многомашиннички – и елегантните манекенки на Коко Шанел в модните дефилета на Париж. Националната телевизия силно възвеличава утопията, и яростно заклеймява антиутопията на този привлекателно загниващ капитализъм.
В годините на политическия преход, идеологическият и медиен тренд е коренно различен – след 1990г. той преобръща значенията, антиутопията се оказва новата утопия на времето, а старата комунистическа антиутопия в първите години на демокрацията грижливо е прибрана в гардероба на историята. Бойко Василев има историческият шанс да започне своята медийна кариера в първите години на политическия преход, да улови в тв око възсторга и отчаянието на уличната демокрация, да преосмисли наивните идеологеми на първите политици в преходното време, да участва и преживее огромната идеологическа и медийна трансформация на обществото, уловена от камерите на тогава единствената телевизия в България. Ето защо не му се налага да прави професионални компромиси, и да променя за собствена употреба значенията на утопията и антиутопията – по някакви идеологически съображения с изтекъл срок на годност.
Всъщност, Българската телевизия, за шест десетилетия, успява да предложи на своите зрители различни модели журналистика, но и различни журналисти- от мнозина кресливи певци на светлото комунистическо бъдеще – до малцина журналисти- интелектуалци, които на малкия екран дълго и упорито се борят срещу тотално налаганите комунистически утопии в обществото, и донякъде успяват. По оригиналната метафора на известния журналист и преводач Димитри Иванов между тях – и някои политици, има разстояние от поне два вагона прочетени книги. Днес, Бойко Василев е единственият тв журналист–интелектуалец, който се отделя от всички останали с много повече от два вагона прочетени книги. Неговата образованост и ерудиция са впечатляващи. Той има задълбочени познания по отношение на научни школи, социални мислители, известни творци, литературни произведения, политици, журналисти. Като системност, дълбочина и концептуалност, неговите знания на практика го доближават до университетския професор, който е свикнал много да чете, и постоянно да се съмнява.
Бойко носи здравия скептицизъм на интелектуалеца-социален мислител, който постоянно търси истината, и често я вижда как тя завива зад ъгъла. Като правило, не се отчайва, и от години върви само напред . Започва своята тв кариера в началото на 90-те, става репортер, след което водещ на обзорното предаване за политика „Панорама” преди четвърт век. За телевизионната си работа не му се налага да преобръща с хастара навън понятията като „утопия” и „антиутопия”. Напротив – внимателно ги изследва, защитава докторска дисертация, и пише книга на тази тема. Тръгва от модела на Платон, който отхвърля фонетичната азбука за сметка на живата реч, за да стигне до антиутопиите на Джордж Оруел и Рей Бредбъри, в които телевизията е главно действащо лице. Накрая стига до световната мрежа интернет, която по негови думи:„предлага съвършената информационна утопия, Гугъл, Уикипедия и хипертeкстът сякаш сбъдват хилядолетната мечта за безкрайна библиотека, енциклопедия и текст – при това безплатно”.
ТВ ЖУРНАЛИСТИКА , ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО НАЧАЛО
Бойко Василев е достоен наследник на интелектуалното начало в българската телевизионна журналистика, което се създава в епохата на тоталитарния идеологически дискурс. На този медиен терен, днес изглежда самотен, което се дължи на неговата респектираща ерудиция, и оригиналните му идеи и виждания за развитие и просперитет на обществото, които неизменно вгражда в документалните си филми, репортажи, интервюта.
В последния четвърт век, Бойко Василев е единствения тв журналист у нас, който е направил интервюта с върха на световния политически, научен и художествен елит- президенти, канцлери, премиери (Джорж Буш, Йоахим Гаук, Реджеп Ердоган, Герхард Шрьодер, Тони Блеър, Дейвид Камерън, Борис Джонсън, Жискар Д, естен, Романо Проди, Вацлав Хавел, Вацлав Клаус, Лех Валенса, Ламберто Дини, Джулиано Амато, Мери Макалийз, Зоран Джинджич, Ана Барнабич, Стипе Месич, Йово Йосипович, Мило Джуканович, Бекир Изетбегович, Еди Рама, Сали Бериша, Хачим Тачи и др.), световно-известни интелектуалци, учени и творци (Умберто Еко, Маргарет Атууд, Дейвид Линч, Збигнев Бжежински, Орхан Памук, Джоузеф Стиглиц, Виктор Ерофеев, Исмаил Кадаре, Ищван Сабо, Карлос Саура, Шарл Азнавур, Клаус Мария Брандауер, Франко Неро, Хосе Карерас, Маргарете Фон Трота и др.).
За тези интервюта е нужна голяма професионална смелост, сериозна подготовка и медийно самочувствие, които Бойко Василев има. Никога не подценява събеседници от толкова висок ранг, предварително знае, че разговорът със всеки от тях ще бъде особено труден, ако не е добре подготвен. Не позволява това да се случи- винаги се готви много сериозно за своите интервюта с толкова високопоставени персони. Поради което неизменно успява. В телевизионната си кариера създава и впечатляваща поредица от документални филми в дългото си бягане по ронливите пътеки на света и Балканите, изпълнени с пресни рани от войни и човешки страдания.
Светлите идеи за мир и приятелство на Балканите най-често потъват в ожесточените сражения между политическите утопии и антиутопии, които разполовяват семейства и приятели, създават религиозни вражди, които впоследствие много трудно се преодоляват.
За своята тв работа има повече от дузина престижни телевизионни награди, които несъмнено заслужава-в периода 2003 – 2007г. три пъти е носител на престижната награда „Робер Шуман” за журналистика по европейски теми, през 2000г. получава специалната награда на Фестивала за документални филми в Сараево за филма „Денят на разплатата”, през 2016 г. в Сараево е обявен за личност на годината в областта на медиите в Югоизточна и Централна Европа, през 1997г. получава награда на Съюза на българските журналисти за репортер на годината и др. Носител е на Офицерския кръст за обществени заслуги на краля на Испания(2016) и на полския орден „Бене Мерито”. Носител е на „Златен ритон” за документалистика за своя филм „Денят на разплатата” от Косово (1999) и др. Тези престижни награди от различни европейски форуми са допълнителна публична легитимация за неговата журналистическа работа като тв репортер и неговите документални филми, които „приближават” българския зрител до проблемите на Балканите и света.
БИОГРАФИЯТА, СЪЗРЯВАНЕТО
Бойко Василев е полиглот, използва писмено и говоримо седем езика (български, английски, руски, немски, испански, босненски/сръбски/хърватски, ползва полски и френски), притежава забележителни познания в областта на класическата и съвременната литература, която е негова голяма любов. В четвърти клас решава, че ще стане журналист, но не се отказва от литературата. Прави докторска дисертация върху утопиите и антиутопиите на новите медии, която издава в книга. Науката не успява да го задържи за себе си – през 1993г. постъпва в БНТ, първоначално работи като редактор и репортер в „Панорама”, а от 2000г. става тв водещ и продуцент на предаването. И така – вече четвърт век.
Много бързо разбира прозрението на Томас Ман, един от неговите любими писатели, който казва: „Всичко е политика. . . И е голямо самобичуване да говориш истината”. Но да говори и показва жестоката истина за Югославските войни се превръща в негова професионална съдба за цял живот. Документалният тв филм поразява най–вече със своето изображение, което действително показва жестокостите на отминалата война. Както казва Томас Ман: „езикът може да скрие истината, но очите-никога”. Всеки документален филм на Бойко Василев впечатлява със задълбочения исторически и културен контекст, в който той поставя даден проблем или личност- на Балканите и в останалия свят. Всяко негово тв интервю най-често съдържа поредица необичайни и изненадващи въпроси, които се основават на отлични познания, исторически паралели, философски и медийни анализи и обобщения.
В живота и на малкия екран, Бойко Василев респектира с начина си на мислене – извън баналните стереотипи и стандартните клишета. Без предразсъдъци на расова, идеологическа или национална основа. Без страх от истината, и задължителна борба със заблудите и фалшивите новини. С необходимото уважение към журналистическата професия и предимно – към българската журналистика, която определя като занимание самотно. За него тя е: „да питаш и да вземаш различни мнения, по различни въпроси, за да стигнеш до истината.
Журналистиката не е да крещиш силно от едната страна срещу другите, които крещят от другата страна срещу теб. Това е Facebook… Въпросът е обаче иска ли българското общество истинска журналистика? Готово ли е да я разпознае и да я подкрепи? Готово ли е да поеме жертви, заради нея?” Въобще – в журналистиката правилото е да говориш истината. В противен случай e валидно казаното от Борхес: „Не говори, ако не можеш да подобриш тишината (курсив мой – МП). Той е вицепрезидент на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ и член на Борда на Института за регионални и международни изследвания. Биографията му е изпълнена с големи професионални постижения и някои изненадващи факти.
РАННИТЕ ГОДИНИ
Едва шестгодишен прочита „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов, и днес казва, че буквално знае това велико произведение почти наизуст.
– „Бях на шест, когато през 1976г. България отбелязваше стогодишнината на Априлското въстание. Малко след това прочетох “Записки по българските въстания” – и я научих почти наизуст. Захари Стоянов е несравним в описанието на българските възходи и падения, в които възходът не може без падението и обратно. Вижте само как рисува Бенковски: не е ли това архетипът на успешния български лидер и днес? Няма спор, “Записките” ме тласнаха към анализ на българските работи отрано. Признавам, това не е хладен анализ”.
Завършва немската езикова гимназия в София със златен медал, след което се дипломира в специалност „Журналистика” в СУ – отново с отличие. Основните му интереси са в областта на литературата и журналистиката. Първоначално има известни колебания дали да избере спокойната академична работа на университетски преподавател или да се впусне по горещите телевизионни пътеки на събитията – у нас, на Балканите и по света. Посещава редица курсове за подготовка – за германска култура в Хайделберг (1993), за телевизионна журналистика в Кардиф (1993), журналистическото училище „Хенри Нанен“ в Хамбург (1997). Плод на тези негови колебания е неговата успешно защитена докторска дисертация с оригиналната тема: „Утопии и антиутопии на новите медии”, за която получава научната и образователна степен „доктор”, след което я издава в самостоятелна книга. Но академичното писане не успява да го спечели за цял живот, защото както казва Хорхе Луис Борхес, писател, който той особено цени: „писането не е нищо повече от управляване на мечти”.
Светът и истинският живот изглежда твърде дестилиран от кабинета в Университета, той е минерализиран, и донякъде отчужден от реалния живот. Ако вярваме на Борхес: „няма по-сложно удоволствие от мисленето”, но в социалната изолация на университетската катедра животът донякъде е отстранен от себе си. А Бойко Василев е ужасно любопитен за истинската динамика на живота – извън Университета. Ако беше избрал пътя на науката, днес щеше да е най-блестящия професор-ерудит в областта на журналистическата теория. Но той избира трудния и опасен път на журналистиката, и днес не съжалява за това.
ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ЕФЕКТ „КУ – КУ”
В първите бурни години на прехода, когато всеки митинг традиционно завършва пред сградата на телевизията, Бойко се включва в екипа на студентското предаване „Ку-Ку” – именно той е автор на т. нар. „нубийска” шега”, когато на двама депутати ( от СДС и БСП) е зададен подвеждащия въпрос за несъществуващата „държава Нубия” и развитието на „българо-нубийските” отношения”, който се превръща в огромен медиен (и политически) гаф. Студентският кръг Ку – Ку се оказва фокус на нова медийна контракултура, която се развива в условията на политическия преход, на едно силно политическо противопоставяне. „ Ку-Ку ми даде възможност да бъда там, където винаги ми е било най-интересно:на границите на телевизионния експеримент-казва Бойко. Разбираме ли всъщност медиите? Откъде идва манипулацията – от някой зъл мозък зад кулисите или от собствената ни склонност да се заблуждаваме? Кога ни лъжат собствените ни очи?
От тази гледна точка, случаят “Нубия” (1993), за който убедих двама от африканските си колеги и тогавашния репортер Евтим Милошев, се превърна във важно телевизионно събитие както за “Ку-Ку”, така и за мен лично. Джедонге от Чад и Дарлингтън от Зимбамве питаха българските депутати за отношенията с несъществуващата държава Нубия (идеята ми дойде от една серия на “На всеки километър”) – и двама от двама се хванаха на въдицата. Случаят се превърна в митология, което ме покърти. Нима толкова лесно стават заблудите? Оттогава внимавам много какво излиза от всяка моя дума, от всеки наш кадър.
РЕПОРТЕР В „ПАНОРАМА”
Иван Гарелов, като водещ на „Панорама” внимателно следи и отправя покани към най-добрите млади репортери, които стават част от екипа на обзорното предаване на седмицата – Валя Ахчиева, Елена Йончева, Евгения Атанасова, Бойко Василев. От 1993г. Бойко е репортер в „Панорама”, негов ресор е балканската проблематика. Отразява актуалните събития в Сърбия, Хърватия, Република Македония, войната в Босна и Херцеговина(1999), протестите срещу Слободан Милошевич (2000). Получава авторска коментарна рубрика по международни въпроси, води няколко издания на „Панорама” като заместващ на Иван Гарелов.
Балканските проблеми се оказват професионална любов за цял живот. Не крие, че опознавайки Балканите, той изгражда своята истинска представа и
УСЕЩАНЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО , РОДНОТО
– „Реалността на Балканите ми даде много сериозен аргумент, за да доизградя своята представа за родното – казва Бойко Василев. Винаги е добре да се погледнеш отстрани, особено от съседство. Преди да стана балкански експерт и кореспондент по югославските войни, имах една интуиция за българското. Тя бе книжна и се основаваше на Тончо Жечев, когото ценя изключително високо: че „българското е съгласие” (макар и трудно), скепсис, липса на екстремизъм, вечно завръщане в Родината (“Митът за Одисей”). Нещо повече, Тончо Жечев за първи път запозна българската публика с Константин Леонтиев (“Византинизмът и славянството”) и неговото недоволство от дребнобуржоазния българин, който слуша даскалите, гледа си двора и се ориентира на Запад.
Балканският ми опит ми показа как с тези свои качества българинът е различен от сърбина, с неговите крайности, които често будят у нас (понякога незаслужено) възхищение. Да, българинът трудно ще стигне до радикалното, бароково въображение на Иво Андрич или Емир Костурица – но също така трудно ще възприеме тази битова жестокост, която изумен наблюдавах по време на войните от 90-те години. С други думи, българският скепсис е здравословен, възхищавам му се. Но същевременно си давам сметка, че той има и отрицателна страна. Като че ли не сме способни на силна вяра. Не просто не следваме великите идеи, което забелязва Константин Леонтиев, и което не е толкова лошо, а не вярваме – в Бог, държавата, нацията и в себе си. Често се шегувам, че българинът и сърбинът имат нещо общо: и двамата ще започнат с изречението: “България е зле”.
През септември 2000 г. Бойко Василев става основен тв водещ и продуцент на „Панорама“, като, в отделни години, заема позициите „главен редактор „Актуални предавания“, „главен продуцент Актуални програми“ и „директор на дирекция „Информация“. Успоредно с основната си работа, снима репортажи и документални филми – в периода от 2010г. до 2016 г. продуцира документалната поредица по международни въпроси „Светът на живо“. Отразява войните в Сирия (2012) и Ирак (2015), а през юни 2001 г. организира специално издание на „Панорама“ от Скопие, във връзка с конфликта в Република Македония.
УЧИТЕЛИТЕ В ТЕЛЕВИЗИОННАТА ПРОФЕСИЯ
Питам го кой от големите телевизионни журналисти у нас е изиграл особено важна роля за неговото творческо развитие като репортер и водещ? Кои са неговите учители в трудната тв професия? –”Разбира се, не мога да пропусна Иван Гарелов – казва той. От него съм научил много: не само от гледна точка на журналистиката и воденето, а и що се отнася до организацията на работата. Иван бе незаменим в това да изисква от екипа си пълна концентрация и да води оперативките така, че да не стават жертва на мисловните ни отклонения.
В по-широк смисъл обаче, учил съм се от британската телевизионна журналистика. В нея водещият атакува левите отдясно и десните отляво – и не допуска телевизионното интервю да се превръща в брудершафт на съмишленици. “Знаете ли колко сте готин?” Имунизиран съм срещу подобно интервюиране. И макар да не го отричам, го смятам за голям компромис. Зрителят заслужава водещ, който провокира, настоява, изисква”.
ЛЮБИМИТЕ КНИГИ И ПИСАТЕЛИ
Интересувам се, дали, като полиглот и интелектуалец, който има сериозни и задълбочени познания в различни области на културата и изкуствата има любими поети, писатели, художници, режисьори и музиканти – без значение каква е тяхната националност? Има ли книга, към която е привързан или писател, който обожава, ето защо постоянно го чете и препрочита? „Моите любими книги, филми и художници не са постоянна величина – казва той. Все пак, мога да си дам сметка защо съм обичал този или онзи. Борхес е урок за това как човек може да даде работа на ерудицията си, Йеронимус Бош – на въображението, Томас Ман – на интуицията за човешките дълбини. Харесвам създателите на светове, които поставят нереалното в реалното, измисленото в действителното – и може би затова обичам Маркес, Кортасар, “Майстора и Маргарита” и първите стихове от Евангелието от Йоан. Знам наизуст “Нирвана” на Пейо Яворов, което показва, че нирвана е невъзможна. Като млад гледах всичко от Андрей Тарковски, Параджанов и Фредерико Фелини, но ме е страх да си ги пусна отново; плаша се да не са като онези мачове от 80-те, които ни изглеждаха космически, а днес сякаш са пуснати на бавна скорост. Всъщност, често препрочитам Светото Писание. Честно казано, не знам дали съм същият. Човекът е развитие, път – вечно развитие и дълъг път”.
Луис Хорхе Борхес, който Бойко много обича казва: „Приемаме с лекота действителността, защото подсъзнателно разбираме, че нищо не е действително”.За Борхес: „литературата не е нищо повече, от един управляван сън”. Измислицата е водеща, фантазията, мечтата. И вечната борба между доброто и злото. Но както казва Михаил Булгаков, друг любим писател на Бойко : „Какво би направило доброто, ако го нямаше злото?На какво би приличала Земята, ако всички сенки изчезнат?” На мъртва пустиня-бих добавила.
РОЛЯТА НА ВОДЕЩИЯ В „ПАНОРАМА”
В „Панорама”, като обзорно политическо предаване на седмицата, колко важна е ролята на водещия – в неговия диалог с участниците, но също срещата/сблъсъка в студиото на управляващите и опозицията? Дали политическия диалог в основното предаване за политика в обществената телевизия не прилича на боксов мач, при който от съществено значение е кой пръв ще нанесе решаващият удар?
–„Аз например знам, че две неща при мен правят впечатление. Едното е как посочвам гостите с показалеца на дясната ръка при дискусия. Второто – че се опитвам да запазя уважение към човека отсреща дори при най-острите въпроси. Последното не винаги работи в моя полза. Знам, че има водещи, които крият слагаческия въпрос зад чудовищна гримаса, сякаш искат да изядат събеседника, комуто всъщност се подмазват. Предпочитам обратното”.
„ПАНОРАМА” – „ТЕЛЕВИЗИОННИЯТ ПЛОЩАД”
„Панорама”изиграва съществена роля за развитието и съзряването на политическата класа у нас. За преодоляване на нейните площадни рефлекси в началото на политическия преход, за „разбиване на публичната нагласа, че който вика най-силно в тв студио е повече прав от всички останали”. И още – че опозицията трябва да бъде свряна в ъгъла, на нея не й се полага тв време, защото управляващите носят цялата възможна истина-за прехода, за днешния и утрешния ден на страната.
Този идеологически догматизъм е редно да бъде преодолян, за което е нужно време. Иван Гарелов, като водещ на предаването в началото на прехода, започва тази битка, той отстоява необходимостта от политически баланс на тв екран между различните политически партии, техните идеи и лидери, за да може обществото да направи своя избор.
Бойко Василев, като негов ученик продължава тази битка. В студиото на „Панорама” той буквално институционализира задължителното място на опозицията в политическия разговор. Което означава – правото на опозицията да спори, да отстоява друго, различно мнение от това на управляващите. Така телевизионното студио се превръща в медиен площад – за виждания, мнения, спорове и оценки. По този начин „Панорама” прави голям скок по отношение на установени световни стандарти за медийно отразяване на мнения и оценки на политически лидери и техните формации. Днес нито един български политик, който е на власт, дори не си помисля, че е възможно във фокуса на предаването да се представят само неговите идеи, а на опозицията да бъде отнета думата, защото тя е извън властта. Присъствието на управляващи и опозиция в студиото вече е гаранция за обективност и равнопоставеност на предаването, и на обществената телевизия.
През годините, Бойко Василев дава възможност на зрителя за необичайни срещи с най-добрите политици (от Джордж Буш до Герхард Шрьодер), визионерите на бъдещето (от Збигнев Бжежински до Умберто Еко), най-добрите писатели (от Орхан Памук до Виктор Ерофеев), най-добрите режисьори (от Паоло Тавиани до Ищван Сабо), най-добрите актьори (от Клаус Мария Брандауер до Клаудия Кардинале), най-добрите музикални изпълнители (от Шарл Азнавур до Горан Брегович). Този списък включва няколко десетки безспорни представители на световния елит в сферите на политиката, науката, културата и художествената дейност. Това наистина позволява на българския зрител да разшири своя културен хоризонт, като се сравнява и съпоставя с големите личности на епохата.
Тези ценни интервюта му създават име на отличен тв журналист, изграждат неговата много висока репутация.Всъщност неговите интервюта в „Панорама” със световно-известни политически лидери- президенти, канцлери, премиери, политически лидери, публични личности от света на културата и изкуството, са колкото актуална журналистика, толкова и медийно образование и грамотност, толкова нужни на българския зрител в преходното време. Това е първият голям професионален пробив на Бойко Василев като тв журналист и водещ на „Панорама”.
Вторият професионален пробив са неговите документални филми – те са десетки, географски се разполагат в широк диапазон- от Япония, Египет, Сирия, Нагорни Карабах, Иракски Кюрдистан – до САЩ, Германия и Белгия. Над всичко е неговия много силен и траен интерес към Балканите- Сърбия, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Ще спомена само три негови документални филми от последните три години: „Останалите. Снимки от една война” – за Сараево, Босна и Херцеговина (2022), „Братовчеди. Гласове от Албания” – за албанските българи и българските албанци (2023) и „Майки” – за клането в Сребреница, Босна и Херцеговина (2024). Неговите документални филми са носители на множество награди.
Третият професионален пробив е свързан с неговия избор като продуцент на „Панорама” Това са човешките истории, които почти всяка седмица разказва Катя Тодорова. Историите винаги са различни, нейните събеседници понякога изглеждат забравени от Бога и съдбата, но носят в себе си светлината, и я предават на зрителя.
Четвъртият професионален пробив са българските творци (учени, писатели, поети, режисьори, актьори), които гостуват в предаването по конкретен повод- издадена нова книга, филм, театрален спектакъл, получена награда и др. Водещият разговаря с тях на финала на предаването – „след” политическите дебати и понякога острите реплики, разменени между политиците в студиото. След разговора на водещия с определен творец, политическите дебати се възприемат от зрителя по съвсем друг начин.
Петият професионален пробив е Предизборното студио на БНТ, което той постоянно води в условията на парламентарни избори, а у нас те тревожно зачестяват. Студиото, което той води неизменно заема първото място – като негов професионален коментар, избор на събеседници, социология и интервюта с различни политици. Дори тук – извън „Панорама”, Бойко носи своя публичен образ на нейн титулярен водещ и продуцент.
Следователно, „Панорама” не е предаване само за политика, неговият медиен профил е много по-широк, и по-сложен. Това е предаване по-скоро за политика, култура и духовност, за големите идеи и личности на България и света, които изпреварват времето и епохата, и така пробиват ледовете на застоя. Именно „Панорама” създава модерен европейски образ на националната обществена телевизия.
Интересно е какво е мнението на
ТЕЛЕВИЗИОННАТА КОЛЕГИЯ
за работата на Бойко Василев като продуцент и водещ на „Панорама”? Зададох едни и същи въпроси на членове от неговия екип, колеги и съмишленици.
ВЪПРОС – „ Как се работи с Бойко Василев? Той дава ли нужната свобода на членовете на екипа за творчество, преценка и самостоятелни решения? Вслушва ли се в чуждото мнение?”
КАТЯ ТОДОРОВА, тв репортер в „Панорама”, БНТ .
– „В журналистиката никой не взима и не дава свободата. Тя винаги е вътрешен избор. Но е много по-лесно да работиш сред съмишленици. Когато получих поканата от Бойко Василев да се включа в екипа на „Панорама“ помня първо това. Разговорът ни за журналистиката. Не за нейната лъскава страна. Не за рейтинги и амбиции, а за характера, който е по-важен от тях в нашата професия. Радвам се, че се срещнахме в този разговор, като хора, които обичат своята професия.
Това, което със сигурност научих от цялата си работа в „Панорама“ е значението на това да даваш думата на тези, които не харесваш. Ние не каним в студиото си фенове. Истината не винаги е красива. Въпросите никога не се харесват на всички. Но съм сигурна, че аудиторията не бива да бъде подценявана. Свободно общество се изгражда от мислещи хора, които ценят други мислещи хора . От хора, които се уважават”.
ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ, сценарист и тв водещ на „Денят започва с култура”, БНТ
– „Работата с Бойко Василев е отрезвяващо преживяване. Работили сме с него в множество документални и телевизионни проекти и продължаваме в пълна хармония да работим в любимото ни списание L’Europeo, където той е не просто автор, а primus inter pares, поляна с тучни детелини сред заобикалящата ни интелектуална Сахара. С което се опитвам да намекна, че считам личната си и професионална среща с него за истински късмет”.
СТОЯН НЕНОВ, фотограф, агенция Ройтерс, носител на „Пулицър”
– „С Бойко Василев сме преди всичко приятели. Работихме заедно по неговия филм “ОСТАНАЛИТЕ. Снимки от една война” в Сараево, през 2022г. Предполагам, че всеки, който го познава или е работил с него е бил свидетел на изключително скромното му отношение към всички. Той поема огромна роля в организацията, но го прави така, че да улесни работата на всички останали членове на екипа”.
ВЪПРОС – „Коя е по-силната страна в тв журналистика на Бойко Василев- ролята на водещия в студиото, неговите интервюта с наши и чужди събеседници? Или ролята на репортера от мястото на събитието, чийто репортаж или документален филм дава на зрителя не само информация, а осмисляне и анализ на събитията и техните основни герои?”
КАТЯ ТОДОРОВА, тв репортер в „Панорама”, БНТ
– „Мога да ви кажа, че Бойко има удивителен опит, самообладание, политическа култура . Умението да слуша, да улавя детайлите. Не се втурва лесно по фойерверките. Подлага на съмнение. В журналистиката това е едно от най-важните качества. Радвам се също, че не се е изкушил да остане само в студиото. Ролята на репортера е най-хубавата, най-важната в журналистиката. Той го знае и държи да не губи тази най-автентична роля в нашата професия”.
ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ, сценарист и тв водещ на „Денят започва с култура”, БНТ
– „Журналист като Бойко Василев би бил гордост за всяка водеща световна медия ”.
СТОЯН НЕНОВ, фотограф, агенция Ройтерс, носител на „Пулицър”
– „Бойко Василев има силно присъствие и в двете роли. Аз бях свидетел на това как той искрено се вълнуваше от историята, която се връща да доразкаже в Сараево.Трудно мога да опиша вълнението, с което всички хора, с които той се срещаше в Сараево го приемаха. За мен това е отличителният белег на един истински професионалист”.
ВЪПРОС – „Бихте ли посочили документален тв филм, репортаж или интервю на Бойко Василев, който ви е направил много силно впечатление, и Вие много цените?”
КАТЯ ТОДОРОВА, тв репортер в „Панорама”, БНТ
– „Да, това е филмът “Незабравими очи“ който гледах като зрител преди много години. Тогава дори не съм си представяла, че някога ще бъда част от „Панорама“.
ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ, сценарист и тв водещ на „Денят започва с култура”, БНТ
– „Последният му филм за геноцида в Сребреница беше великолепен. Както и предишните 20-30”.
СТОЯН НЕНОВ, фотограф, агенция Ройтерс, носител на „Пулицър”
– „Филмът, по който работихме заедно – “ОСТАНАЛИТЕ. Снимки от една война”
ВЪПРОС – „ Какво отличава Бойко Василев от всички останали тв журналисти? Неговата богата обща култура, диалогичност, вслушването в мнението и оценката на екипа, или налагането на собствена гледна точка към работата, без значение мнението на творческия екип? Тв практика познава успешни тв водещи с авторитарен характер, и други успешни тв водещи – диалогисти. Бойко Василев от кой вид е?”
КАТЯ ТОДОРОВА, тв репортер в „Панорама”, БНТ
– „ В редакцията ни се спори и аз го намирам за много хубаво нещо. Често така сме стигали до най-вярното решение. За големите въпроси обаче сме единни. Понеже в журналистика често това е най-важното нещо.”.
СТОЯН НЕНОВ, фотограф, агенция Ройтерс, носител на „Пулицър”
– „Бойко Василев определено е от втория вид водещи. Той разговаря свободно на поне 4-5 езика, извън български и английски, което на първо място сваля много бариери при комуникацията му с неговите събеседници, на второ – го отличава от може би всички други тв водещи на обзорни предавания в момента”.
ВЪПРОС – „Като тв водещ Бойко Василев склонен ли е да признава допуснатите грешки в определена продукция, да ги обсъжда с екипа, за да върви смело напред? Има ли силно развито чувство за реализъм и самокритичност, които обикновено са присъщи на много талантливите хора?”
КАТЯ ТОДОРОВА, тв репортер в „Панорама”, БНТ
– „Бойко е много самокритичен. Даже прекалено. Но това е качество на мислещ човек. Мислещите хора винаги се съмняват. Глупостта е сигурна в себе си”.
РЕПОРТАЖЪТ И ВОЙНАТА
Отдавна е известно – технологията на репортажа в условията на война допуска много медийни грапавини – при въпросите, при лицевите маски, при общия строеж на тв изображение, което често е грубо и несистемно като самата война. Но военният репортер
