понеделник, 15 април, 2024 година.

Ако асоциирате балканското кино с постсоциалистическите теми, не бързайте. 28-ия София филм фест показва, че филмите, които се създават в региона, говорят по много и различни въпроси, а това, което ги обединява, е киноезикът.

Копродукции, разнообразие от жанрове, поглед към човека и демоните в него, любовта, която не чака да бъде поканена, особено когато става дума за изкуство, плътни образи, които те провокират не просто да се припознаеш, но и да се запиташ кой си ти в действителност, кадри, които показват и невидимото за очите. За балканското кино в рамките на фестивала несъмнено трябват сетива и желание за съпреживяване. То вълнува най-малкото с това, че представя едни от най-актуалните филми, създадени в региона през последната година.

Програмата включва 12 филмови разказа от Балканите, но фокусът на „Какво се случва“ се насочи върху един от тях – „Работническата класа отива в ада“ на Младен Джорджевич. Сръбски филм, създаден в копродукция с България в лицето на Мартичка Божилова.

Той е от филмите, които ти показват, че само в себе си можеш да откриеш силата, за да продължиш напред. Не в Господ, към когото отправяш молитвите си, и още по-малко не в дявола, който има склонността да предизвиква слабостите ти. Копродукцията между Сърбия и България е история, която разказва за живота на хората в периферията – група бивши работници, чиито близки са загинали при пожар във фабрика в малък сръбски град. Или „група от аматьори сатанисти“, както ги нарича режисьорът на филма Младен Джорджевич. Работническата класа, която може и да е доведена до катарзис, а може би тъкмо той настъпва за зрителите, но след финалните надписи, създава сдружение, което изисква справедливост от управляващата „тройка“ – кмета, собственика на фабриката и местния престъпен бос. Безстрашната Цеца има тежката задача да улови справедливостта, но е изправена пред нейната невъзможност.

Джорджевич, който неслучайно е сравняван с Ларс фон Триер, изпълва третия си филм със знаците на опустошеното сръбско общество и пита какво се случва с обикновените хора. Режисьорът борави умело с черния хумор и именно към него изпитва най-голямо любопитство – ще може ли балканската публика да погледне познатите събития във филма от дистанция и да се надсмее?

А разговорът с него започва от въпроса как разбираме ада във филма и не върви ли всеки от персонажите в него към собствения си пъкъл. Мартин Петров превежда Младен Джорджевич.

Друга една копродукция, която обаче е извън балканския конкурс на 28-ия София филм фест, отвежда зрителите на фестивала към киното на Йоргос Зоис. Тук е важно да се отбележи, че филмите на гръцкия режисьор са показвани в Кан и Венеция, а Гръцката филмова академия присъжда на предишните му творби награди за най-добър късометражен филм и най-добър режисьор дебютант. Историята, която сега дава повод на българската публика да гледа работата му, беше представена с впечатляващ успех преди седмици в селекцията „Encounters“ на Берлинале 2024. За българската следа във втория пълнометражен филм на Зоис свидетелстват Петър Дундаков, който е композитор на музиката към него, и звукорежисьорът му Александър Симеонов.

В „Аркадия“, както е и заглавието на гръцкия филм, зрителят трябва да очаква неочакваното и да разбере, че любовта работи със същата сила, дори когато живее в паралелни светове. Филмът е изпълнен с напрежение, а в центъра му е поставено разследване на трагичен инцидент – психоложката Катерина и пенсионираният лекар Янис сглобяват парчетата от драматичен пъзел и постепенно разкриват история за любов, загуба, примирение и избавление.

„Аркадия“ е като въздух, който преминава през зрителите, но от един друг свят.

Това ли е причината филмът на Йоргос Зоис да служи като терапия както за тези, които го гледат, така и за самия режисьор, който е изпитал нуждата да се пречисти със създаването тъкмо на тази история? Преливат ли се жанровете в „Аркадия“, както животите на героите, за които се разказва? Какво се случва, когато се гледаме един друг в очите, но преди всичко – какво кара Зоис да вярва, че всички ние имаме демони, от които трябва да се освободим? Режисьорът отговаря, а Соня Христова превежда.

„Танц със сенки“ се казва филмът на албанския режисьор Плутон Васи, който също част от балканското кино на тазгодишния София филм фест, но отново извън конкурсната програма. Филмовата история е копродукция между Албания, Северна Македония и България и представлява разказ в две различни епохи, белязани от сенките на комунистическото минало.

Сенките в живота на главната героиня обаче – журналистка с опит в западните медии, която се завръща в родината си, за да се сблъска с драмата на собственото си семейство – са колкото плод на миналото, което винаги напомня за себе си, толкова и съвсем реални. Филмът говори за промяната у хората и изпитанията, пред които е изправена любовта ни към самия живот.

Плутон Васи, който първо завършва актьорско майсторство, и то по метода на Станиславски, а след това и започва да режисира, говори за вечния танц, от който сме част, за Албания, която макар и изоставена понякога – винаги намира начин да се изправи, за образа на майката, която поставя основите на личността. Чуйте повече в интервюто. Превод на Петриела Бачева.

28-ият международен филмов фестивал София филм фест очаква своите зрители до 31 март, но програмата му в столицата ще продължи до 5 април. Наградите му ще бъдат връчени на 23 март, като след официалната церемония ще бъде представен премиерно най-новият филм на София Копола „Присила“. Филмът е част от специалната Американска гала на фестивала, в партньорство с Посолството на САЩ.

Снимки – София филм фест