Френският институт в България отдава почит на големия френски хуманист с поредица от лекции и прожекции на филми от 21 до 25 октомври. Повод е 145-годишнината на дипломатическите отношения между двете държави
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В един студен февруарски ден на 1946 г., едва 32 годишен, Ромен Гари пристига на първия си дипломатически пост в София, където е назначен като втори секретар на френската легация. Директорът на Френския институт у нас Люк Леви, самият той голям почитател на Ромен Гари, коментира влиянието, което България оказва върху възгледите му:
Френска културна вълна залива София в идните седмици
„Това негово пребиваване в страната значително обогатява разбирането му за това какво означават хуманизмът, универсалността, правата на човека и какво означава Европа. Защото Ромен Гари е бил голям радетел на Европа. Той е написал роман „Европейско възпитание“ и още преди да се заговори за обединението на Европа, силно е подкрепял тази визия. Ромен Гари добре е познавал Централна и Източна Европа и е искал да насочи вниманието на французите към този регион“ – каза Люк Леви по повод организираната от Френския институт у нас седмица, посветена на живота и творчеството на Ромен Гари. Благодарение на това, че е писал и под псевдонима Емил Ажар, той е единственият френски писател, награждаван два пъти с литературната награда „Гонкур“.
„Ромен Гари е велик писател, но бих казал, че едновременно с това той е литературен герой. Роден е във Вилнюс, като дете е живял в Москва, живял е във Варшава и после се озовава в Ница през 20-те години на ХХ в. – разказва Люк Леви. – Приема френско гражданство по лични убеждения. Това всъщност било мечтата на майка му. Бил е известен участник във френската съпротива по време на Втората световна война. Той не е само писател, но и дипломат. И започва дипломатическата си кариера след 1945 г.“.
В София Ромен Гари, заедно с първата му съпруга, английската писателка Лесли Бланч, се настанява в апартамент на столичния бул. „Дондуков“ 69, среща се с хора и става свидетел на надигащите се политически репресии в страната, без да подозира, че самият той е обект на разработка в досие на Държавна сигурност под агентурното наименование „Книжарят“.
В романа си „Нощта ще бъде спокойна“ Гари описва България така: „При пристигането ми в София, страната беше вече комунистическа, но с цар. Дете – цар. Новият истински цар след навлизането на съветската армия беше легендарният Георги Димитров, ръководител на Коминтерна. Ръководител, но под егидата на Сталин.“
„Ромен Гари е имал славянски корени и за него този свят е бил добре познат – казва Люк Леви. – Обичал е България, защото той не е бил обикновен дипломат. Още тогава е бил голям писател, интересувал се е от хората, проявявал е подчертана емпатия към тях. Но също така, става свидетел на промените в тази страна след 1945 г., която постепенно ще бъде подчинена на тоталитарна диктатура. По този повод Ромен Гари казва: „Едновременно е вълнуващо и тъжно да станеш свидетел на прехода на една държава, една монархия към тоталитарна диктатура от сталински тип“.
Гари е владеел руски, общувал е свободно не само с обикновените българи, но и с представители на все още съществуващата в първите години на репресии опозиция. Впоследствие споделя, че това са били много важни години за него.
„Противно на някои твърдения, Ромен Гари е възприемал възложената му мисия тук, в София, като основополагаща за него в много отношения. И аз открих един много добър цитат, посветен на България в книгата му „Нощта ще бъде спокойна“. Там той казва следното: „Запазил съм много добър спомен от България. Сред всичките мои дипломатически назначения, това е постът, който аз най-високо ценя, дори повече от този в Калифорния.“ Това са много силни думи и говорят за това, че той много е обичал България“ – каза в заключение Люк Леви.
Вижте още:
Люк Леви за европейските диалози и идентичност
Снимки: institutfrancais.bg, Facebook / Romain Gary, books.fr