петък, 14 юни, 2024 година.

Актьорът беше във фокуса на „Кино с думи“ в рамките на 32-рото „Варненско лято“

„Хага“ е от театралните постановки, в които актьорската игра носи наслада за сетивата. Едно истинско пиршество. Пиршество на актьорската игра, но с ясно заявена позиция. Потвърждава го и „Икар“-ът, който спектакълът получи през тази 2024-та година.

Ще кажете, предаването, в което става дума за „Хага“, е за кино, защо се говори за театър? Ами те са свързани и някак едното винаги е предшествало другото. Пък и когато става дума за актьора и неговото превъплъщение, царят други правила. В случая следваме тези на Пламен Димов.

Трябва винаги да си вкарваш сам по нещо ново, което да държи пламъка ти жив, отваряш сетивата си и ти се случва нещо различно, разказва актьорът.

„Практикуваме маймунджилъци всъщност – казва той – за да може един ден да седнем и да си говорим сериозно. Маймунджилъците ни карат да можем един ден да ревем. Колкото повече – толкова повече.“

От него отново става ясно колко е важно партньорството на сцената. Точно тогава играеш персонажа, а не представата за него. Тогава вече живееш на сцената чрез човека, в чиято душа влагаш своята.

В театъра, смята Димов, има една спирала, която тръгва от едно място и стига до друго, но винаги тръгваш отначало и всеки път, когато се изкачваш, трябва да е наново. Киното пък е по-линейно, защото трябва да концентрираш всичко в един момент.

Хубаво е да се оставяш на мига, в който ти се случва всичко на сцената. Може да те хване емоцията, а може и да не го направи, но днес това си ти и в това няма нищо лошо, обяснява той.

Според Пламен Димов човек е свободен, когато вярва в себе си.

„Мисля, че ние като народ не вярваме в себе си и в това, на което сме способни, което директно ни поробва – допълва актьорът. – Ако вярваме в себе си като хора и дай боже, някой ден като човеци, да можем да се обединим зад нещо като народ и да вярваме в него – това вече съвсем ще промени играта.“

На мнение е, че в България има изключително много талантливи хора, просто им се налага да предприемат много неща едновременно, за да могат да оцелеят. Все пак средата си я правиш самият ти и точно затова трябва да приемеш Аз-а си и себе си в професията, която си си избрал.

Егоцентризмът за Пламен е защитен механизъм. По негови думи той може да бъде полезен понякога. Суетата също я има, но не трябва да я оставяш да води. Отново здравословната среда на работа е съществена.

Пламен Димов е част от трупата на Народния театър и изпраща добър сезон. Очакват го още много такива. Гледаме го във „Венецианският търговец“, „Медея“, „Хага“ и още много представления. Гледахме го и в сериали като „Мен не ме мислете“, „Вина“, „Забранена любов“, във филми като „Записки по едно предателство“, „Екшън“ и други.

Той високо цени драматургията в едно представление или филм и отбелязва, че именно текстовете, които се занимават с актуалните теми днес, независимо кога са писани, и които задават от вечните въпроси, му помагат в комуникацията му с хората.

Важното е, твърди още актьорът, и какъв зрителски интерес възпитаваме у публиката.

Що се отнася до недосегаемостта на сцената – тя се състои в това да кажеш някои неща в очите на хората и да ги вакуумираш. Пламен Димов има такъв момент на недосегаемост в „Хага“ – чуйте за него в звуковия файл на страницата на БНР.

Снимки: Народен театър „Иван Вазов“ / личен архив на Пламен Димов