сряда, 9 октомври, 2024 година.

Истинските фенове вече знаят новината, но сега да я разгърна, както си му редът – пионерите на пустинния блус „Тинариуен“, сред най-влиятелните колективи от туарегски музиканти, заедно с другите три „Т“-а – „Тамикрест“, „Тартит“ и „Теракафт“, идват за първия си концерт в България. Афро от извора ни очаква в зала 3 на НДК тази сряда, 11 септември. Както неведнъж съм твърдил в ефира на програма „Христо Ботев“ – тези ритми винаги са били бъдещата световна мания. Бъдеща, но не скорошна. В настоящия случай на виртуозните номади. Правечната песен на Мали, а не обоклукчивената поп музика в класациите.

„Тинариуен“ – множествено число на пустиня на езика тамашек, на който музикантите представят своето творчество. Формацията, създадена в северната част на Мали, смесва традиционна западноафриканска и арабска музика с популярните блус и фолк. Възникнала в бежански лагер, тя е истински бунтовническа в контекста на практически нестихващата гражданска война на територията в родината на музикантите. Те са любимци на Робърт Плант, Карлос Сантана, Том Йорк, Боно и много други. Носители са на статуетка „Грами“, а през март 2005 година, когато българският кларинетист Иво Папазов-Ибряма спечели наградата на Би Би Си за световна музика, определяна от публиката, за албума „Панаир“ в категория „Европа“, пустинниците отвоюваха призовото място за артисти от Африка за диска си „Amassakoul“, или „Пътникът“. Хората на китариста и певец Абдала Аг Алхусейни са сред съснователите на популярния фестивал „В пустинята“, наред с митичния Али Фарка Туре, бащата на пустинния блус, с когото бяха главните му звезди. Секстетът взе участие в звездния албум „The Imagine Project“, с който Хърби Хенкок отбеляза своята 70-а годишнина. Берберите свириха в афиша на популярния фестивал „Гластънбъри“ и дори в „Ройъл Албърт хол“, сега пристигат у нас по презентация на актуалното си издание „Amatssou“, което ще рече „Отвъд страха“. 12 пиеси, които са поредното доказателство за неизчерпаемия откъм ритми и идеи Черен континент. Пустинен ритъм, съчетан със соул, кънтри, рок и блус (с главно Б) – това е мултижанровото сърце на „Тинариуен“ със все още неизцедени творчески сокове.

Албумът е продуциран от Даниел Ланоа. Това име може и да не ви говори нищо, но списъкът с музикантите, с които е работил, го нарежда сред най-големите в поп индустрията. Ще изброя само малка част от тях: Ю Ту, Боб Дилън, Брайън Ино, Питър Гейбриъл и Уили Нелсън, ще спомена и сътрудничеството му с Вим Вендерс. Канадецът гради с еднакъв успех в полетата на алтърнатив рока, електрониката и хип-хопа. А списъкът със светила продължава да се обогатява повече от 40 години. Към днешна дата Ланоа се завръща към своето начало, когато започва да записва местни фолк групи с извехтял рикордър, намерен случайно на тавана на къщата си. Архитект на звука и негов волен зидар, чийто натюрел е извел на преден план волността, магията и мистицизма на формацията. Връзки, които дишат пълноценно. Но общият саундтрак е много повече от обикновена племенна пачанга на ниво инструменти, ритмика, диалог и креативност. Не бива да се пропуска и фактът, че именно Мали, бивша френска колония, която е 11 пъти по-голяма от България и е с форма на пясъчен часовник, е точният хронотоп, акуширал раждането на блуса. Затова смело лепя дезърт блус + малийски рок като етикет върху звученето на „Тинариуен“. Що се отнася до неподражаемия китарен стил, той най-често е наричан „assouf“ (в превод „носталгия“). Саунд, който е просто ДНК на изпълнители, типични чеда на това странно и екзотично място на планетата – Субсахарска Африка. Сурова пустош, населявана от страховитите туареги, наричани рицари на пустинята, и от небезизвестните догони, сътворили най-озадачаващите митове за произхода на света – затворена племенна общност, съхранила архаични и уникални вярвания, митология, култура, бит и шаманистична организация на социума. Името „туареги“ е от арабски и означава „изоставени от бога“, защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни. Затова и фамилните ценности са така широко застъпени в творчеството на местните артисти.

… Теодосий Спасов, Йълдъз и Ибряма могат да са спокойни! Когато иде реч за микс – музикален и културен, и модерна България също има с какво да се похвали. При това не само на родна почва, но и с международно признание и авторитет, а и с класна продукция, която е в състояние да накара всяка меломания да се чувства като блондинка в червена рокля с нови екстеншъни, с нов ботокс в устата и скулите и с още хиляда кубика в гърдите. Никола Груев, по-известен като Котарашки, бивш архитект, който придоби известност както със своето умение да съчетава български фолклор с електронна музика, джаз и хип-хоп, така и от сътрудничеството си със световноизвестния аниматор Теодор Ушев. Преди 15 години електронната му муза приседна под листака на Балкана.

Тъкмо Котарашки ще открие за гостите, обаче не със състава „Рейндогс“, а съc своята нова група „Дъ Прийчърс“, в която са знакови имена от родната независима сцена – китаристът на „Нова генерация“ и „Абсолютно начинаещи“ Симеон Воев, Боян Златков – Епето – някога в „Тъмно“ на бас, Ивайло Стефанов (Big Banda) на синтезатори и Владимир Василев (eкс – „Анимационерите“) на барабани. От тях ще чуем песни, включени в дебютния им албум „Reconstruction Of Speech“. Проектът се заражда като концептуална идея на Котарашки, вдъхновен от фрагменти от речи на велики оратори от миналото, сред които Чърчил, Кенеди, Ганди… Чрез семплиране на говора, той ги трансформира в уникални музикални произведения, като ги превърна от оратори в певци, взривявайки парадигми и канони. И хипнотичните бедуински блусмени, и „Котарашки енд Дъ Прийчърс“, майсторски преплитат традиционни и фолклорни мотиви със съвременни жанрове. Собствено аз най-чистосърдечно подкрепям тези волни души и умове. Ще го направя и в зала 3 на НДК вдруги ден.