Новата изложба на Анета Дръгушану в галерия „Арте“ се нарича „Родова сцена“. Това са рисунки от последната година и живописни платна с ретроспективен характер. Ето и част от заглавията: „Градината на човека“, „Родова сцена“, „Майка“, „Хляб насъщни“, „Опалена земя“, „Жанрова сцена“. Кирил Василев пише следното за творбите ѝ, в който постоянно присъстват селските жени: „Във фигурите на селянките, работещи на полето, тя постепенно открива връзката с архаичните пластове на човешкото съществуване, които все още живеят в нас, макар и на несъзнателно ниво. Връзката с култовете към митичните предци или с онези най-ранни култове към богинята-майка, която ражда и поглъща своя син-слънце отново и отново.
Парадоксалното в тези късни картини е, че колкото по-изчистени и абстрактни стават те на нивото на формата, толкова по-ясно внушават връзката с архаиката и мита. (…) За нея тези предмодерни пластове на културата не са далечното и другото, а са нещо близко и свое. (…) Постепенно тя се научава да вижда модерното в най-близкото, в света, който познава от дете, а по-късно, вглеждайки се все по-дълбоко в своите любими персонажи, и да стигне отвъд него.
Това е обща съдба за много български художници, които вървяха или вървят по сходни пътища. За тях модернизмът се оказа възможност да преоткрият традиционното, да осъзнаят и разберат по-добре предмодерните форми на култура, в която са родени и отраснали, да се опитат да излязат от културната изолация и отвратителната сивота на всекидневието, в която комунистическият режим ги беше поставил, и да потърсят една по-универсална перспектива към човешкото съществуване. Странно е, че те използваха модернизма, за да осъзнаят и съхранят своя консерватизъм“.
Проф. Станислав Памукчиев пише за Дръгушану: „Анета е формирала нещо като лична стилистика в един неопримитив, за времето си също много революционен, защото, от една страна, тя къса с урока на Корнелиу Баба, от друга страна – къса с нашите традиционни практики, това, което се експонира като официална живопис. Разказът е много очарователен, защото тя си казва, че „на палитрата си оставя четирите цвята, четири основни локални цвята, които тя вижда в една керамична паничка, която е около нея. Ето ви я срещата с живия живот и с дългата културна традиция, която е на практика културна памет.“
Анета Дръгушану е отличена с Националната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ за 2018 г., орден „Кирил и Методий“ – II степен, отличието „Златен век“ на Министерството на културата, награди от Съюза на българските художници. Има редица самостоятелни изложби в България, Румъния, бивша Югославия, Сирия, както и различни участия в колективни изложби, а през 2017 г. – ретроспективна изложба в София по повод 80-годишнината ѝ. В галерия „Арте“ може да намерите единствения ѝ албум-монография. „Албумът включва и архивни материали, предадени приживе от доц. Ружа Маринска, която често пъти представяше нейното изкуство“, уточняват от галерията.
Изложбата може да се види до 5 юли.
Снимки: Антонио Георгиев-Хаджихристов
