С Киномания – за 38-ми път
Автор: Августа Манолева
Есента ни потапя в кино, фестивалите следват. Със завършването на Синелибри започна Киномания. 38-мо издание. С тръпка на отговорност – заради Владо Трифонов, който, макар и отгоре, следи, и с професионалната обмисленост и реализация на новия програматор Христо Христозов – съобразен с духа и рамката на фестивала, но и с определена иновация.
А публиката си знае – откриването е винаги в Зала 1 на НДК, с премиерен български филм. Този път беше със „Стадото“ на режисьора Милко Лазаров, почти веднага след световната му премиера на един от най-големите и стари кинофестивали в света, 68-о издание – BFI, Лондон.
Това е неговият трети игрален филм. „Правим филми през 5, 6 години. За нас такъв е обичайният ритъм за създаване – сподели режисьорът. – В Лондон го възприеха по-политически. Темата за емигрантите, която е засегната уж периферно и метафорично, но не съвсем, беше възприета на мета ниво. Нашето послание и разбирането на екипа е, че бихме се чувствали неудобно, ако сме съвременници на хора, които не помагат на други хора в нужда.
Това е темата, която се въртя и в Люксембург, където филмът също имаше премиера.“ В края на ноември „Стадото“ ще бъде разпространен официално в киномрежата им – за тях ще е първият български филм с толкова широко разпространение. Екипът е добре познат, от „Ага“: Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов, Калоян Божилов; сменен е сценографът – сега е Ивайло Петров, работят с Кирил Наумов; композитор е Пенка Кунева.
На 21 февруари „Стадото“ ще има премиера и по кината у нас. Важен филм за състраданието и приемането на различното в политическата криза, в която сме.
В това си издание Киномания отдава почит на многоликостта на музикалното изкуство – Киномания е музика! Голямата зала на НДК се пукаше по шевовете на премиерата на „Мария” (2024), с номинация за Златен лъв, Венеция, на режисьора Пабло Лараин, с успешната носителка на „Оскар“ Анджелина Джоли в ролята на Мария Калас.
Огромният интерес предизвика реакцията на организаторите и за втора прожекция – на 18 декември, пак в НДК Зала 1.
Фестивалът на френския филм, вече традиционна част от Киномания, откри пък с „Болеро“ (2024). Морис Равел, обявен за най-великия жив френски композитор между Първата и Втората световна война, и срещите му с трите жени: руската танцьорка Ида Рубинщайн, по чиято поръчка е създадена музиката, покровителката му Мизия Серт и приятелката му пианистка Маргьорит Лонг.
И друга премиера ни показаха – за големия Шарл Азнавур. „Господин Азнавур“ (2024) проследява пътя на певеца от бедността до световната слава.
От именитите гости на Киномания интересът е насочен към Марко ди Стефано, съветник в Общината на град Рим, идейният създател и възстановител на Фестивала на италианското кино в България, сегмент от Киномания, но прекъснат малко преди covid пандемията. Това е петото му издание. Уважиха лично българския фестивал и много от участващите в създаването на кинопродукциите.
Откриха с гала премиерата на един напълно нов филм – „Берлингуер. Голямата амбиция“, копродукция Италия-Белгия-България, открил 19-ия кинофестивал в Рим на 16 октомври, една от най-големите италиански исторически продукции за годината. Той е част от програмата на Фестивала за европейска солидарност, чиято тема тази година е „Стени“.
Лично режисьорът Андреа Сегре (носител на награди от Венеция, на „Златен глобус“, на наградата на Европейския парламент „Люкс“) представи на публиката в НДК мащабната историческа продукция. В съзвездието от известни имена, създатели и участници във филма, има силно българско участие: актьорите Светослав Добрев (като Тодор Живков), Николай Данчев (като Леонид Брежнев), Владимир Люцканов (в ролята на Игор Пономарьов, един от най-близките сътрудници на Брежнев), Огнян Симеонов (в ролята на висшия партиен функционер Борис Велчев, впоследствие изпаднал в немилост пред Тодор Живков), са само една малка част.
В ролята на Енрико Берлингуер блести италианската звезда Елио Джермано (с награди от Кан и Берлин), за личността на когото и левите, и десните политици в Италия изтъкват „моралната безукорност“ и харизмата на Берлингуер като лидер – един от пионерите в борбата за постигане на разведряване в минното поле на световната политика през ХХ век.
„Има една интересна история за този политик, която се развива в София – инцидент. И до ден днешен не се знае дали е атентат, или инцидент, с много полемика по случая – сподели ди Стефано. – Берлингуер е последният лидер на комунистическата партия в Италия, преди тя да се промени, да си промени името и да има реформи в партията“. Точно затова, в България са снимани ключови епизоди от филма с участието на голям български творчески и технически екип. Тук е сниман атентатът срещу Берлингуер, както и посещението му на конгрес на КПСС в Москва, където той открито отстоява автономността на Италианската комунистическа партия, противопоставяйки се на Брежнев. За целта зала 1 на НДК е преобразена в конгресна зала на КПСС.
Актьорът Светослав Добрев: „Зала 1 на НДК се превръща в Кремъл. Режисьорът не ми каза: „Копирай Тодор Живков“, а „помисли ти какво разбираш от Тодор Живков. Живял си в това време, изиграй твоето виждане за онова време.“ Което днес гледаме с лека насмешка. Важно е ние да си сверим нашето отношение, гледайки този филм 2024 година, към тълкуването на собствената ни история.
Да, знаем този ентусиазъм и това масовизиране. Но погледнато от днешна гледна точка, имаме различното усещане, какво сме преживяли през това време. И доброто, и лошото. И чистотата на идеите, и мръсотията в пътя за постигането им. И, ако гледаме така на собствената си история, мисля, ще бъде много полезно и за нас.“
И още от гостуващия Фестивал: „Сянката на Караваджо“ беше представен от сценографа на световно ниво – Тонино Дзера, а „Една безкрайна неделя“ от режисьора Ален Парони.
Специалната изненада на петото издание на Фестивала на италианското кино в България и на Киномания е очарователната Стефания Сандрели. Слънчева, разговорлива, контактна, с която се срещнахме между филмите „Моят Марчело“ (2024, с режисьор Кристоф Оноре, в ролите: Киара Мастрояни, Катрин Деньов, Фабрис Лукини, Мелвил Пупо) и “Развод по италиански” (в който Сандрели изгрява като партньор на Марчело Мастрояни, когото Киномания чества, отбелязвайки 100 години от рождението му).
Новост в тазгодишното издание на Киномания е представянето на селекцията „Скандинавско кино“. Организаторите ни приковават вниманието към значимото в най-новото скандинавско кинопроизводство.
Наред с шведското и датското предложение за международен Оскар, гледаме и други скандинавски продукции, забелязани в Берлин и Венеция. Но всичко това, можем да научим тази вечер (27 ноември) във филмотечно кино „Одеон“, където предстои Шведската вечер, а от 19 ч. ще ни покажат кандидатурата на Швеция за чуждоезичен Оскар – документалният филм „Последното пътуване“.
Няма как да не акцентираме и на заглавието „Стажантът” (2024, Канада, Дания, Ирландия, САЩ) само с три ексклузивни прожекции в София, Пловдив и Варна на 24 ноември. Номинираният за „Златна палма” филм на Али Абаси с участието на Себастиан Стан (Доналд Тръмп), Джеръми Стронг (Рой Кон) и нашата Мария Бакалова (Ивана Тръмп), продължава да предизвиква дебати по света, поради специфичната роля на Доналд Тръмп (в пряк и преносен смисъл) и други от главните герои в сюжета и извън екрана.
За филма се говори, по различни поводи, още когато Мария Бакалова беше в България, във връзка с кино-литературния фестивал Синелибри, като председател на международно жури: Конкурс за пълнометражен филм 2024. Можем само да я поздравим за поредното ѝ високо професионално представяне!
Това е една незначителна част от акцентите на Киномания. Освен София, Пловдив и Варна са градовете, също с филми на Фестивала.
Очакват ни още интересни филми за гледане. Но, най-важното предстои на научим в събота (11 ч. в кино „Люмиер“) – кои ще са най-добрите филми, създадени от деца на тема МИР в Детската Киномания 2024. Детските Оскари ще бъдат раздадени за пети път в рамките на фестивала.
