понеделник, 15 април, 2024 година.

Любов и смърт. Това са двете основни състояния и емоционално наситени увлечения, които вълнуват Виле Вало – магнетичният фронтмен на финландската поп готик група ХИМ (H.I.M.). Самият той предпочита термина love metal – „смесица между нещо тежко и нещо мелодично“, като „Интумд“ среща Ани Ленъкс“ или „Менъуор“ свирят „Гарбидж“. Стилът лав метъл неизбежно доведе до обвинения, че ХИМ правят музика за малки момиченца.

Негово Адско Величество – както се превежда абревиатурата на ХИМ – Хис Инфърнъл Маджести, вече е в историята. Виле Хермани Вало гордо крачи солово под две букви Ве Ве – и издаде, според очакваното, интригуващ индивидуален албум, наречен „Neon Noir“. Според кредитите – композиран, продуциран, записан и представен еднолично от своя създател, който пристига с новата си банда за среща с българките фенове в столичния клуб Joy Station на 6 април, подкрепен от енигматичното лондонско дуо „Зетра“. Дискът дебютира под № 1 във финландската класация за албуми и в Топ 5 в чарта на Германия. За някого, който е започнал кариерата си в семейния сексшоп в Хелзинки – какъвто е случаят с Виле, издигането е направо забележително. Надарен по рождение с привлекателна външност (което все пак помага), той е набеден от медиите за секс символ. Не са малко тези, които сравняват сценичното му поведение с това на Джим Морисън или намират връзка с Дейвид Боуи от периода „Зиги Стардъст“. Е, може би малко преувеличено, но пък достатъчно насочващо. Той обожава филмите на Дейвид Линч.

Имах професионалния късмет да обменя десетина-петнайсет изречения с тази безкрайно любопитна персона непосредствено преди първия и последен концерт на ХИМ на родна земя в афиша на фестивала „Арена Музика“ през 2002 година. Както вече казах, темите за любовта и смъртта неизменно присъстват във всичките му текстове. Близо е до идеята за вампирите, нали? Бабата на Виле му е разказвала вместо приказки за лека нощ родословното дърво на рода Вало, чиито корени водели до… граф Дракула. Само че Виле е пристрастен не към кръвта, а към друга червена течност – виното. Добра е за гласа, признава той. Пък и е много секси. Но най-важната роля в „Neon Noir“ не се пада на неговия неоспорим чар. И не е точно ХИМ на солов глас. Неговото ниво не е нито в дебелите сенки, нито в брилянтните висини, а по-скоро някъде към Средногорието (в смисъл – по средата). И звукът не е абсолютно същият, но малко повече пипнат и натопен в електрониката. Разбира се, не може да се мине без сантиментални, почти клиширани, но все пак страхотни лирики, много и разнообразни мелодии – доста ценно качество, и неповторимия глас на Виле Вало. Вече без някои забежки към Ник Кейв, а със щипка нещо като скандинавски блус.

Парчетата са колкото мрачни, толкова и красиви, изсвирени в онзи същия „дарк-лав метъл“ стил. Но не за пищящи тийнейджърки, а за хора, преминали от горе до долу и обратно по цялата скала на любовта. Най-важното й проявление – тя да е споделена, предстои групово в събота вечер. Химерично. Готик. Гот-ино.

Чуйте в звуковия файл: