Захари Карабашлиев:
Българинът се стреми към историята, усеща я като нещо много важно и същевременно не я познава и не успява да отработи травматичното миналото. Именно литературата и романи като „Рана“ от Захари Карабашлиев ни позволяват да влезем във времето и да пречупим травмата.
Авторът на романите „18 % сиво“, „Жажда“, „Опашката“, „Хавра“ и „Рана“ гостува в „Нашият ден“, за да говори за неизлекуваните болки на българското общество и неосъзнатото минало.
„Рана“ е един от най-важните романи на изминалата година, който Карабашлиев споделя, че успява да напише много бързо. Това се дължи на дългогодишната авторова подготовка и запознанство с множество архивни документи, офицерски дневници, писма от и към фронта на Първата световна война.
„Наистина имаше свръхестествен заряд в досега ми с историята.“ , споделя Карабашлиев.
Действието на романа се развива по време на битката между българската армия и румънската войска в земите на Добруджа през 1916 година. Един млад запасен офицер бива ранен още в първото сражение, а след това съдбата преплита пътя му с този на едно малко момиченце и така започва познатият от творчеството на Карабашлиев мотив за пътя.
За пътя към „Домът на пчелите“ и вековната битка между добро и зло
Насилственото изтласкване на българското население от пределите на Тракия, които са част от Гърция и Турция в периода около Първата световна война, е една от най-травмиращите страници в българската история, която също присъства в романа. По думите на Карабашлиев голяма част от историческите събития биват разказвани твърде безинтересно и ненужно академично, затова не успяват да събудят интереса на читателите. Ето защо писателят прави опит да чрез художествено навлизане в съзнанието на един млад съвременник на събитията от 1916 година, да предаде историческо усещане за епохата.
Карабашлиев дава като пример за ролята на художествената литература в изграждане на историческо познание Вазовия роман „Под игото“ и книгата на Захари Стоянов „Записки по българските въстания“. Двете литературни произведения съумяват през хумора и въображението да пречупят травмата на Априлското въстание, смята Карабашлиев.
Писателят обръща внимание на факта, че в архивните материали, с които се сблъсква, не присъстват, характерните за нашето съвремие, омраза и крайно осъдително чувство към противника.
Целия разговор чуйте звуковия файл:
