понеделник, 15 април, 2024 година.

Възрастен лагерник спасява живота му, споделя актрисата

„Баща ми е изпратен в лагера в Скравена. После го местят в Белене. Дори майка ми не е знаела, че е бил в лагер. Научава по-късно от сестрите му.“

Тази сърцераздирателна изповед направи наскоро Силвия Лулчева. Звездата от „Столичани в повече“ описа публично след дълги години таене дълбоко в душата своите ужасяващи впечатления от първата си среща с концлагера на дунавския остров.

„Смазващо е!“, изплака Лулчева.

Тодор Лулчев, бащата на бъдещата именита актриса, по думите ѝ нямал никаква вина за жестоката репресия.

„Баща му е бил средна ръка фабрикант. И малко преди 9 септември му казва: „Тодоре, продавай, задава се голяма глупост!“. „Колко дълго да трае тази глупост?“, отговорил баща ми. И не послушал дядо ми. Но баща ми не доживя да види края, защото се оказа, че тази глупост трая непредсказуемо дълго“, разказва за семейната трагедия Лулчева.

Когато бащата на топактрисата е изпратен в концлагер, е само на 18 години. Първо попада в Скравена, после го местят в Белене. „И там са лежали на едни нарове, целите във вода. И един по-възрастен затворник му спасява живота. „Легни на гърдите ми, ти си млад, трябва да живееш“, казал му той.“

Тодор Лулчев излиза от лагера, но по думите на дъщеря му „получава право само на неквалифициран труд“. „И моето раждане е било компромис. Родила съм се 5 години след брат ми, защото баща ми не бил сигурен дали ще може да отгледа децата си“, не крие сълзите си актрисата, пише Хотарена.

Баща ѝ напуска този свят, когато Силвия е само 9-годишна. Според нея причина за ранната му кончина е и гневът. „Знаем, че той отключва болестите“, убедена е известната актриса.

Силвия Лулчева смята, че непосредствена причина за изпращането на баща ѝ в Белене станала случайна забележка, но направена на неслучаен по онова време човек. „До нашата триетажна къща в центъра на София тогава се строяла милиционерска будка. И баща ми направил забележка, че между два и четири не се тропа. Било лято и под разкопчаната му дреха милиционерът видял кръста на гърдите му“, предполага каква е била причината за наказанието популярната актриса.

Именитата актриса попада на печално известния дунавски остров по покана на свой съученик, който решава да документира паметта за това място и неговите мъртви и живи бивши обитатели. Болката, която почувствала, била неописуема.

„Тишината беше страшна. Защото в нея има срам, има гняв, има болка. Усетих липсата на бъдеще време. Една смазана, потъпкана памет“, разказва Лулчева.

Тя си спомня, че тогава е научила и за писмото, което пише до Тодор Живков румънският лидер Николае Чаушеску: „Спрете да хвърляте труповете в Дунава, защото изплуват при нас“, цитира актрисата.

„А в момента, в който видиш свинарника, в който са били изяждани, предметите, които са останали, които да ти покажат памет и някаква биография, преживяването е неописуемо тежко… Много, още много хора смятат, че това е измислица. Че е несъществуващо“, доверява с пресекващ и досега от мъка глас Силвия Лулчева.